Според Европейската агенция по околна среда, около 20% от територията на Европа и 30% от населението са засегнати от недостиг на вода. Около 88,2% от потреблението на сладка вода идва от реки и подпочвени води, докато останалата част идва от резервоари (10,3%) и езера (1,5%), което прави тези източници изключително уязвими на заплахи, породени от свръх експлоатация, замърсяване и изменение на климата.
Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) алармира за нуждата от нов подход и бърз преход към общество с интелигентно отношение към водата. От Европейския парламент излезе призивът за амбициозна “Европейска синя сделка” за защита на водните ресурси от климатичния стрес и насърчаване на производството на енергия от моретата и океана. Тя би допълнила целите на Европейската зелена сделка чрез устойчиво управление на водоснабдяването.
Тази седмица в София се проведе конференцията на високо равнище “Интелигентно потребление на водни ресурси и Синя дипломация”, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).
“Постигането на устойчиво и ефективно управление на водите, наред с намаляването на засушаването и недостига на вода, е възможно само с прилагането на интегриран подход, съобразен с новата климатична реалност на европейско и световно ниво. Този подход трябва да бъде съобразен с националните специфики на всяка държава”, заяви заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева. По думите й България полага усилия да отрази въздействието на измененията на климата и да предвиди мерки за адаптация и смекчаване в интелигентното управление на водите на национално ниво, включително управление на комплексите от значими язовири, планове за управление на речните басейни, планове за управление на риска от наводнение и др.
“Ключово за постигане на целите е осигуряване на адекватно финансиране на водния сектор не само за укрепване на усилията за постигане на устойчивост на водите, но и за гарантиране на прилагането на сериозно европейско законодателство, включително директивите за питейни води, за пречистване на отпадъчните води и за приоритетните вещества”, обясни Колева.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров напомни, че достъпът до качествена питейна вода и канализация е всеобщо право, което публичните институции и всички заинтересовани страни са длъжни да осигуряват. “България е една от държавите, които имат сериозни водни ресурси, но в същото време загубите в мрежите са много големи”, коментира още той.
“С предложения Син пакт искаме и очакваме от ЕК да направи водата независим стратегически приоритет за Европа“, каза Пиетро Франческо де Лото, президент на Консултативната комисия за индустриални промени на ЕИСК. Той представи и визията на Синята сделка, в която се описани 15 ръководни принципа, които трябва да се реализират чрез 21 мерки. Сред тях са събиране на надеждни данни за актуалното състояние и тенденции на равнище ЕС по отношение на водоснабдяване и достъп до вода, задълбочени оценки на водната инфраструктура и водните ресурси на всяка държава, въвеждане на стимули за преход към кръгова водна икономика, въвеждане на критерии във всички фондове на ЕС за устойчиво използване на вода и др.
Според изпълнителния директор на Water Europe Дърк Крол, трябва да се работи основно в три насоки: единно законодателство и политики, обективно определяне на цената на водния ресурс и осъзнаването на факта, че светът е изправен пред водна криза.
“Необходимо е трансгранично управление на водите. В света има над 200 споделени водосборни басейна, 150 от тях са в Европа, а 5 – в България. Нужна ни е добра обща регулаторна рамка, но трябва да се работи и по национални политики по управление на водата”, заяви Филип Бийтълстоун от Международния институт по водите в Стокхолм.
Синята сделка трябва да начертае пътната карта, плана за действие на устойчивото управление на водните ресурси.
Юрисконсултът на НСОРБ Десислава Стойкова представи предизвикателствата, пред които са изправени общините у нас. Сред тях са подобряване обслужването на гражданите, повишаване на ефективността на ВиК дружествата, нови подходи за преход към климатично неутрално и устойчиво управление, социалната поносимост на цената на водата, запазване на общинските ВиК дружества. НСОРБ настоява за пълна промяна на нормативната база, по-добра и гъвкава регулация на ВиК сектора.
Експертите настояват Синята сделка да стане самостоятелен стратегически приоритет на ЕС. Дейностите трябва да започнат с внимателна оценка на подземните канализационни системи във всички държави членки, картографиране на водните ресурси и идентифициране на неотложните инвестиционни нужди.
Всеки икономически сектор трябва да спазва специфични стандарти за качество и използване на водата. Всички потребители на вода в ЕС, включително селското стопанство, промишлеността, домакинствата и публичните администрации, трябва да възприемат устойчиви практики за намаляване на потреблението на вода.
Оптимистичният им извод е, че ЕС има възможността да трансформира предизвикателствата в нови перспективи, технологично развитие, обществен напредък и бизнес растеж. От съществено значение за сигурна по отношение на водата и устойчива икономика са инвестициите в научноизследователска и развойна дейност.