Поредните идеи за промени след поредните матури. Така може да се обобщи ситуацията след Националното външно оценяване (НВО) тази година в четвърти клас. Традиционно по-малките ученици изкарват по-високи резултати от по-големите от 7 и 12 клас. Тази година обаче има осезаем спад в успеха им по математика. Ако миналата година по този предмет те имаха 63 точки от общо 100, тази са получили средно 57.3 т., или с 6 точки по-малко.
По-слаби от миналата година са и резултатите по български език, по който децата традиционно се справят по-добре. Изводите от тазгодишното НВО са: речникът им обеднява, проблем остава и правописът на степенувани прилагателни имена. Експерти обясняват спада и с по-дългото онлайн обучение вследствие на ковид пандемията. За този випуск това бяха три поредни години, макар че бяха положени усилия през тази учебна година децата от началните класове да учат колкото е възможно по-дълго присъствено.
Върху резултата се отразяват и някои промени в самите тестове за националното външно оценяване – с всяка следваща година те изискват все повече мислене, съобразителност, справяне с практически ситуации, умение за пренос на наученото в нов контекст.
Мерките бяха обявени веднага след резултатите. С поредната промяна на системата се захвана Министерството на образованието и науката (МОН). “От една страна математиката е по-трудна, от друга страна и при прегледа, който правим на програмите в момента, се вижда, че втори и четвърти клас имат специфични проблеми с математиката. Така че това е част от общата ни задача – да видим къде точно са проблемите и да променим програмите, така че децата по-добре да разбират какво учат, защо учат и съответно да имат повече време за упражнения, за да усвоят материал”, коментира министър акад. Николай Денков.
Краят на юни е срокът, в който МОН трябва да получи доклади от експертните комисии, назначени от него. В тях основните действащи лица са учители с ясен анализ къде точно са проблемите и предварителни препоръки какво би трябвало да се промени.
Програми, експерти, комисии – преливане от пусто в празно
“Ще използваме лятото, за да включим и други експерти, за да уточним точно как трябва да се променят програмите. Това е планът за момента”, посочи Денков. Въпросът е обаче дали поредните промени на парче ще решат проблемите в образованието, които не са от днес. И които ще се решат с цялостна реформа на системата. Защото проблемите, които не са решени по математика, например, от 1 до 4 клас се пренасят и в по-горните класове. Тоест, промяната трябва да тръгне отдолу нагоре, за да има резултати.
Липса на дългосрочна визия
Другото, което е нужно, е дългосрочна визия. Общата цел липсва: накъде вървим, какви искаме да са децата ни след 15-20 години, какво е нужно на света и какво им е нужно в света, в който живеят, кои са новите ценности; както и т.нар. холистичен подход – т.е. да се гледа общото, цялото, системата не като отделни свои единици в лицето на държавата, общината, училищната администрация, учителите, родителите, неправителствения сектор, а общата цел да обедини всички тези единици в единно усилие и воля за промяна.
Откъде трябва да дойде промяната
Едва ли институциите са тези, които трябва да поемат цялата отговорност за промяната. Но промяната трябва да започне от някъде и тяхна отговорност е да дадат старт с един наистина отворен към промените закон, който да позволява и на учителите, и родителите да са активна част от образованието, а не изпълнителна.
Образователната система е едно от нещата, които се променят най-трудно, най-бавно и се иска активно участие на цялото общество. Има много хора сред експертите, учителите, родителите, които искат и са готови да помогнат. Но голяма част от тях се сблъскват с бюрокрацията, която съпровожда тази промяна, с невъзможните образователни изисквания – не защото не е възможно децата да ги покрият, а защото нямат ясна цел и посока, с учебниците и учебните помагала, изостанали с години, някои дори с десетки години в начина на представяне на материала. Липсват електронни учебници и адекватни ресурси онлайн, комуникацията между учителите и родителите на много места е запазена на ниво бележник.
Всичко започва в семейството, да, така е, но училището има голяма роля и най-вече взаимодействието в триадата учител-родител-дете – отношенията в този триъгълник често са крайгълен камък в образованието и мотивацията на децата.