През 2024 г. икономиката на България се очаква да нарасне с близо 15 млрд. лв. и да достигне над 205 млрд. лв. Това е 7,7% номинален ръст, резултат както от реален растеж, така и от инфлация. Ръстът на икономиката и инфлацията носят и повече приходи в държавната хазна – приходите само по националния бюджет (без европейските средства) се очаква да се увеличат с близо 5 млрд. лв. През последните години сравнително устойчиво около 42% от икономиката на страната е концентрирана в София. На база на тези данни можем да очакваме, че икономиката на столицата ще порасне с около 6 млрд. лв. и ще достигне над 86 млрд. лв. през 2024 г. Ще се увеличат ли приходите в бюджета на Столична община? Въпросът анализира Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
Собствените приходите на Столична община (данъчни и неданъчни), както и трансферите от държавата – основно за делегираните дейности и капиталови разходи, са ресурс от 2 млрд. лв. през последните години. Увеличението е 48 млн. лв. Ако отчетем и обещаните от държавата 100 млн. по инвестиционната програма за общински проекти, то ръстът става 148 млн. лв. При 6 млрд. лв. ръст на местната икономика, приходите в София се увеличават със 148 млн. лв.
Вече втора година ИПИ се опитва да насочи вниманието към структурните проблеми в бюджета на София и стагнирането на приходната част. Нарастването в постъпленията идва от държавните трансфери (в случая очакваните средства по инвестиционната програма за общини), докато собствените приходи на общината на практика са замръзнали. Последният по-сериозен ръст в собствените приходи на Столична община е непосредствено след пандемията, което е следствие както от възстановяването на икономическия живот и бурното развитие на имотния пазар, така и от увеличението на ставката на данъка при придобиване на имущество през 2020 г. от 2,5 на 3% от стойността на сделките. След това идва охлаждането, като през 2024 г. вече се очаква собствените приходи да са почти идентични с тези от 2023 г.
Делът на собствените приходи в бюджета на Столична община устойчиво намалява от 55-60% преди пандемията до 45-46% през 2022-2024 г., въпреки покачването на размера на данъка върху възмездното придобиване на имущество в този период. Това не е проблем, провокиран от старото или новото ръководство в общината, нито от политическата истерия до момента в общинския съвет.
Пречки пред общинските финанси в София са следствие от следните структурни слабости:
- Свръхцентрализация в данъчното облагане на граждани и бизнес и устойчиво изсмукване на ресурс от големите градове в полза на държавата – всички големи данъци пълнят държавния бюджет, а за общините са оставени основно имуществените данъци. Приходите на Столична община са около 1% от БВП на страната, като този процент устойчиво намалява. Общинският бюджет по дефиниция е по-скоро обвързан с динамиката и състоянието на имотния пазар, но не и с основните икономическите процеси в местната икономика – достатъчно е да кажем, че местните финанси не зависят от броя на наетите, нивото на възнагражденията или печалбите на компаниите в местната икономика;
- Лош модел в облагането на имотите, който стъпва на нереални данъчни оценки – основният приходоизточник в общинските бюджети в текущата система трябва да е облагането на недвижимите имоти, но сбърканият модел за определяне на данъчните оценки блокира и тези приходи. Данъчните оценки са изцяло административни, стоят фиксирани от над 15 години и съответно приходите от облагането на имоти нарастват символично. Преди десет години облагането на недвижимите имоти носи с 30% повече приходи от облагането на сделките, а сега облагането на сделките носи с 70-80% повече от годишното облагане на собствениците на имоти;
- Охлаждане на имотния пазар в София и слаб ръст в приходите от облагането на сделките в последните две години – приходите от данъка върху възмездното придобиване на имуществено подкрепят нарастването на общинския бюджет до 2021 г., както заради бурното развитие на имотния пазар, така и заради покачването на данъчната ставка. След 2021 г. обаче наблюдаваме символичен ръст на приходите от този данък. Общинският бюджет е зависим от имотния пазар (заради първите две точки) и когато този пазар се забави, цялата финансова рамка на Столична община страда.
“Този поглед към общинските финанси показва, че оставяйки настрана политическите боричкания, София трябва да търси активно диалог с държавата както за прехвърляне на част от приходите от преките данъци към общините (най-вече подоходния данък), така и за промяна по отношение на облагането на недвижимите имоти и актуализирането на данъчните оценки”, смята Петър Ганев. Според него в противен случай устойчивото отстъпление по отношение на финансовата самостоятелност (намаляващият дял на собствени приходи) ще усилва натиска за увеличение на размера на местните данъци и такси в столицата.