“Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!”
Повече от век тези думи продължават да будят гордост, възхита, тържественост и радост във всеки българин. Тези думи, част от емблематичното стихотворение за братята Кирил и Методий, са част от всеучилищния химн “Върви, народе възродени”. А негов автор е големият български писател, общественик и политик Стоян Михайловски. Музиката създава Панайот Пипков.
Стоян Михайловски се ражда на 7 януари през 1856 г. в град Елена. Потомък е на стар възрожденски високо просветен род – син е на книжовника Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски. Учи в Търново, после завършва френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, където е съученик на Константин Величков и Симеон Радев. От 1872 до 1874 г. е български учител в Дойран, а година по-късно заминава за Франция, за да следва право. След 1878 г. работи като адвокат и съдия в Свищов, в новообразуваното Княжество България. Член е на Свищовския съдебен съвет, главен редактор на вестник „Народний глас“ в Пловдив, Източна Румелия и началник на отделение в българското Министерство на външните работи. Отново заминава за Франция, за да довърши прекъснатото си поради войната образование, така през 1883 г. завършва право и става главен секретар на Министерството на правосъдието, член на Русенския апелативен съд и учител по френски език в Русенската мъжка гимназия. През 1886 г. е избран за депутат в Третото Велико Народно събрание и участва в избора на нов български княз през 1887 г. Става извънреден преподавател по френски език в Юридическия и в Историко-филологическия факултет и доцент по всеобща литературна история във Висшето училище в София. От 1892 г. е дописен член, а от 1898 г. действителен член на Българското книжовно дружество. В 1894 – 1896 г.отново е депутат в Осмото Народно събрание.
А ето и някои от мъдрите и запомнящи се мисли на големия българин:
„Колкото думи, толкова и заблуди.“
„В царството на тиквите кратуната е цар.“
„Поквареният човек се опитва понякога да играе роля на свободен човек, но напразно!“
„Демократическата свобода не се усвоява, а се насажда полека-лека в духовете, учи се.“
„Знанието е последен фазис и стадий на един мъчителен поход.“
„- Какво ти сторих?…
– Ти ми пречиш! Умри!
– Че как ти преча?
– Светиш!…“