Народният театър „Иван Вазов“ е най-старият театър в България. Сградата е построена близо до бившия княжески дворец в столицата, който днес е Национална художествена галерия, по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер. Сградата на Народниятеатър “Иван Вазов” е завършена е в края на 1906 г. и е открита за представления на 3 януари 1907 г.
При откриването цар Фердинанд І е освиркан от студенти. Към него полетяват и снежни топки. Минути по-късно центърът на столицата е залят от улични боеве сред студенти и служители на реда. За часове полицейските сектори са напълнени с младежи, които са задържани по време на гонките в София. Правителството на Димитър Петков решава да закрие университета за 6 месеца.
Сградата
Със заповед от 14 юли 1903 г. министър д-р Ив. Д. Шишманов назначава комисия начело с г-н Илия Миларов, която да подготви предложение за постройка на сграда за Народния театър в София. Народното събрание взима решение и с Указ на княз Фердинанд І се отчуждава терен на мястото на бившия дъсчен театър „Основа”, където през юни 1904 г. започва строежът на сградата по проект на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер.
Живописното оформление на тавана и стените в зрителната зала, която разполага с 848 места, е възложено на известния виенски художник Рудолф Фукс.
На 10 февруари 1923 г. по време на юбилейния спектакъл „Апотеоз на родното драматично изкуство” избухва пожар, който унищожава театъра. От началото на новия сезон трупата играе разделена на две части в различни градове на България, а след това шест години – на сцената на специално ремонтирания „Свободен театър” в София.
Сградата на Народния театър е реконструирана през периода 1924-1928 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер. Освен изграждането на новата железобетонна конструкция, от Германия е доставена сценична механизация, произведена от фирмите „Круп” и „МАН”, каквато имат само най-добрите театри в европейските метрополии. Тази техника работи от 1929 г. и до днес, като се използва във всички представления на Голямата сцена на театъра.
По време на бомбардировките над София през Втората световна война е разрушено Южното крило на театъра. След края на войната сградата е възстановена и от април 1945 г. Народният театър отново отваря вратите си за публиката. Последното преустройство и реставрация е осъществено през 1972-1975 г. под ръководството на проф. инж. Венелин Венков, когато се изгражда и специална Камерна сцена.
Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е и автор на завесата на театъра – неугасващия Феникс.