Цвета Тодорова от Русе е деен човек и изглежда животът я е срещнал с попрището, което най й приляга – хлебарството. По-право е да кажем, че не животът, а сънят среща Цвета с хляба, защото тъкмо това се случва – тя сънува как прави хляб и мисълта, че би могла да се занимава с това и наяве, не й дава мира, докато не се превръща в майстор на хляба, бисквитите и сладкишите с квас. Историята си тя разказва пред БНР. И макар първите й опити да са неуспешни преди години, когато тръгва по този път, осеян с предизвикателства, не се отказва, продължава. Меси първоначално за приятели, които я насърчават по-късно да отвори пекарна.
И вероятно Цвета е започнала тъкмо навреме – точно когато нейните съграждани и съкварталци са готови за вкусовете и ароматите, носещи се от пекарната. Готови да се срещнат с живата храна, каквато е хлябът с квас.
“Съветвали са ме да правя по една рецепта поне 30 хляба, за да видя къде са ми грешките, но аз не подходих така – правех хляб по различни рецепти”, спомня си. Уреждането на документите й отнема много повече време и енергия – случва се бавно и мудно, за около 7 месеца, през които тя не спира да се бори. Междувременно успява да набере и информация за уредите, които ще й трябват – подова пещ, конвектомат и др. Купува си всичко, макар че няма първоначално къде да го сложи. Тези месеци й печелят време да се подготви за онова, което й предстои и така един ден – на първи септември, пекарната на Цвета отваря врати.
“Квасът е като дете, обгрижвам го повече от сина си”, смее се предприемчивата българка. Признава, че има глутенова непоносимост и това е основното, което я мотивира, за да прави хляб с квас за хората. Не търси евтини суровини, а избира такива за приготвянето на кваса, които би купила и за вкъщи. “Хлябът сближава и сплотява”, вярва Цвета. А когато докосва тестото, то оживява в ръцете й.