Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез създадения Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката се измерва съотношението между планирания прием на ученици по професии и реалната заетост на хора с професионална квалификация в различни сектори. Индексът се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение. През 2026 г. индексът общо за страната е 54,4 точки, което показва, че при около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им. Темата изследват от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Различията между областите са значителни. На едната крайност се нареждат Разград (68,2 т.), Добрич (64,8 т.) и Русе (63,8 т.) – все области в Добруджа, където раздутият в почти цялата страна прием в селскостопански професии отговаря на заетите в местната икономика.
На другия полюс са Габрово (30,1 т.) и Смолян (28,3 т.), където има прекомерен прием в неподходящи направления спрямо структурата на местната икономика (най-вече в професиите, свързани с ИТ сектора) и недостиг на кадри за индустрията.
Столицата е на осмо място. При нея съответствията са в ниските стойности на приема и заетостта в селското стопанство и на високите – в ИКТ сектора. Същевременно приемът в строителството и транспорта е малък в сравнение със заетостта.
В шестте основни сектора, обхванати от изследването – селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, ИКТ – са съсредоточени над 60% от всички ученици в професионално образование.
Разминаванията по сектори са сериозни:
- В селското стопанство – 7% от приема, но едва 4% от заетите с ППК;
- В преработващата промишленост – обратно: 34% заети с ППК, но само 13% от приема;
- В строителството – високо търсене (8% заети), но нисък прием (4%);
- В транспорта – 12% заети, при под 3% прием;
- В хотелиерството и ресторантьорството – свръхприем (15%), но по-малка заетост (8%);
- В ИКТ – 18% от приема, но под 3% от заетите с ППК.
Данните показват голям дял на професиите, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки професии (например в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например в хотелиерството и ресторантьорството).
Анализът стига до извода, че системата на професионалното образование често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса.
Оттам идва и необходимостта от реформи в няколко направления:
- Планиране на приема – по-ясни механизми за планиране на приема, базирани на данни за заетост, демография и икономическа структура, допълнени с възможности за трансфер между професии.
- Развитие на дуалното обучение – ученето чрез работа още в гимназиален етап увеличава вероятността за успешна реализация.
- По-широко отраслово образование: вместо силно специализирани паралелки – обучение, което развива езикови, математически и технологични умения.
- Професионално ориентиране: информираният избор на професия е ключов за съответствие с реалните възможности.
Без подобни промени професионалното образование ще продължи да произвежда несъответствия – едновременно недостиг на кадри в икономиката и затруднена реализация на част от завършилите. Това вече не е само образователен проблем, а ограничение пред икономическото развитие, производителността и регионалния растеж на страната, предупреждават в заключение от ИПИ.