Пак е 10 септември и вече 28 години откриваме едно от най-важните събития на театрална България – фестивала “Сцена на кръстопът”. 28 години имаме памет за създателите, а те вече са на едно много по-високо място. Да ги споменем – Стефан Данаилов, Сотир Майноловски, Николай Ишков. С тези думи директорът на фестивала Кръстю Кръстев даде старт на дългоочакваното събитие в голяма зала преди премиерата на спектакъла “Без кръв” на Диана Добрева.
След нея директорът на Пловдивския театър Сюзанна Арутюнян-Василевска благодари за шанса институцията да бъде домакин на авторитетното събитие и предизвика аплодисментите на публиката за трупата на Драмата и колегите им от Народен театър “Йордан Хаджиконстантинов – Джинот” – Велес, Северна Македония.
Служебният министър на културата Найден Тодоров разсмя зрителите със закачката, че рядко се случва да се открива събитие с цели двама негови предшественици – Владимир Пенев и Кръстю Кръстев.
“Сцена на кръстопът” отдавна е емблема и то емблема не само на Пловдив, но и на България. “Сцена на кръстопът” е съкровище, с което ние всички се гордеем. Културата, изкуството, театърът задават теми. Тема не е само това, което виждаме на сцената, тема е начинът, по който се случва. Бих искал да отправя поздрав към политиците на две съседни страни, едната е нашата, със спектакъла тази вечер, който доказва, че хората могат да работят, да живеят и да творят заедно в мир и любов. Бих искал да пожелая на всички нас това да се случи и в истинския живот. На финала искам да спомена само една максима за ролята на изкуството в живота – ролята на изкуството е да успокои неспокойните и да обезпокой спокойните. Успешен фестивал”, каза Найден Тодоров.
“Аз мисля, че трябва да издадем заповед министърът на културата винаги да е от Пловдив. Факт е, че “Сцена на кръстопът” е марка. Дава добавена стойност на тези многобройни събития, които насищат културния живот в нашия град. След инициативата Европейска столица на културата, но и преди това, имаме възможност всяка вечер да се радваме на събития на някоя от сцените в Пловдив. Да живее фестивалът”, каза Димитров.
Големият празник обаче се случи на сцената. Премиерата на дългоочаквания спектакъл “Без кръв” на трупите на Пловдивския драматичен театър и Народен театър “Йордан Хаджиконстантинов – Джинот” – Велес (Северна Македония) накара публиката да притихне, а думите на режисьора Диана Добрева, че това е най-голямото театрално чудо до този момент в нейната богата кариера, наистина бяха оправдани.
Мащабният спектакъл бе финалът на двугодишния проект “Манифест” на Пловдивския театър и колегите им от Република Северна Македония.
По-рано през деня на специална пресконференция в театъра беше представена цялостната програма на фестивала.
“Програмата тази година е много любопитна, ще има 19 представления, премиери на книги, изложби, кръгла маса, уъркшоп, както и ден, в който цялото семейство може да се отдаде на театър и забавни работилници”, каза фестивалният директор Кръстю Кръстев.
След това пред журналистите застанаха създателите на мащабния откриващ спектакъл “Без кръв”.
“Случи се много лек процес. Всички допринесоха за една съвсем нова енергия, ново вдъхновение. Виждах едни горещи очи, които са готови на всичко, за да се случи този спектакъл. С колегите от Северна Македония имахме чувството, че сме познаваме от 20 години, а всъщност сме работили само 2 месеца. “Без кръв” е най-голямото ми лично чудо в театралната ми кариера. Благодаря на всички в Пловдивския театър, защото имат възхитителното умение да реализират такива рискови проекти, да случват чудеса. Това е смисълът на нашето изкуство – да се правят нови неща, трудни неща, да се търсят нови пътища, да се създават нови жанрове”, каза Диана Добрева.
“Без кръв” е хибриден спектакъл, автентичен, сериозен, който създава нов канон със собствена логика в театъра. Той е уникална театрална система, презентираща една ужасно тежка приказка, която завършва с катарзис – не само на сцената, но и в залата”, каза Димовски, който е написал сериозен изследователски текст за целия процес. Той ще бъде публикуван в специализирана театрална литература.
А общото усещане от спектакъла обобщи авторитетният сценограф Валентин Светозарев: “Този спектакъл е материализирана емоция. Ще перифразирам посланието на апостол Павел – “Ако нямаш Любов , нямаш нищо”. На сцената тази любов я има и затова стана изключителен спектакъл”.
“За нас този спектакъл беше изключително приключение. Става дума за пиеса за Елизабет I, която обаче е написана като фикция. Не става дума за историческо представление. Разказваме история за кралицата, която се влюбва в много по-млад лорд. От една страна тя трябва да запази авторитета си на владетел, а от друга – да бъде жена”, разказва режисьорът Маргарита Мачева.
Актьорът Борис Кръстев допълни, че се чувства прекрасно като лорд, но отсече, че неговият персонаж е като шизофреник: “Разкъсва се между кралицата, която му обещава корона, и другата любов към по-млада жена. Самият аз не знаех на моменти, какво всъщност иска той”.
Композиторът Христо Намлиев разкри, че заради рязката промяна на жанра в средата на спектакъла, е подходил много деликатно към звуковата картина.
Слоганът на тазгодишното издание е “Театъра Огледалото“.
Билети за фестивала: https://dtp.bg/program?f%3Amonth=2024-9
