Френсис Бейкън е английски философ, юрист, политик и писател. Получава рицарска титла през 1603, обявен е за барон Верулам през 1618 и за виконт Сейнт Олбънс през 1621. Той смята, че науката е призвана да увеличава човешките сили и да обезпечи на хората богат и достоен живот.
Бейкън налага идеята, че истинското знание произтича от опита. Философията нарича този подход емпиричен. Философът не просто поставя основите на емпиризма, но е и един от най-последователно придържащите се към него.
Ето и някои от най-интерсните размисли на Бейкън:
Човешкото разбиране не е суха светлина, но в нея се преливат и волята и всички чувства. Човек вярва повече в тези неща, които му се иска да са верни. Следователно отхвърля трудните поради липса на търпение да ги изследва; трезвите – поради своите ограничени надежди; дълбоките истини на природата – поради суеверие; светлината на опита – поради арогантност и гордост; нещата, които не са общоприети, поради страх да не се отличи от мнението на простолюдието.
Атеизмът е тънък лед, по който един човек би преминал, а цял един народ би пропаднал в бездната.
Благоденствието разкрива нашите пороци, а бедствията – нашите добродетели
Децата ги лъжат с бонбони, а възрастните с клетви.
Надеждата е добра закуска, но лоша вечеря.
Умният човек създава повече възможности, отколкото намира.
Искам да живея за да се уча, а не да се уча за да живея.
В гнева си глупаците имат остър език, но от това не стават по-богати.
Никаква страст не омагьосва човека така, както любовта и завистта. Завистта няма почивен ден.