Башар Рахал е роден на 20 октомври 1974 г. в Дубай, ОАЕ в семейството на Мунзер Рахал – ливанец и Мариана Рахал – българка. Негова сестра е актрисата и певица Карла Рахал. Завършил е НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. През 1980 г. семейството му идва в България. На 12 години Рахал започва да играе в телевизионни скечове. Две години по-късно влиза в групата на театър “Сълза и смях”. Участва не само в български филми, но и в холивудски като War, Inc с Джон Кюсак, Whiteout с Кейт Бекинсейл и Repossession Mambo с Джъд Лоу и много други. Има над 80 филма зад гърба си, а през последните години е и водещ на няколко тв продукции. Има две дъщери – Индия и Клои.
– Г-н Рахал, живеем в интересни времена. Според философите класици обаче това е проклятие. Трудно ли е да се живее в интересни времена?
– Интересни са всички времена. Според мен е имало много по-интересни и предизвикателни. Ако погледнем назад във времето и например се преместим в времето на светата инквизиция или във времето на Римската империя, това са доста по трудни времена. Сега е доста по-структурирано обществото, доста по-отговорно. Смятам, че социото стигна до някакъв пик и сега предстои лек крах във взаимотношенията между хората. Аз обичам времето, в което живея, макар че ми липсват онези хубави години, когато бях дете. Но това са годините през погледа на дете. Затова липсват.
– Преди ковид пандемията животът беше много забързан. Успяхме ли да забавим темпото, да се вгледаме в себе си?
– Не. Мисля, че всичко е по старому. Отново се върна напрежението, конкуренцията, отговорностите са даже по-големи и най-вече очакванията.
– Вие пътувате много. Разкажете ни какви са хората в Европа, Америка, как живеят? И от гледна точка на това – какви са българите и как живеят?
– Хората в България са европейци. И това е факт. Така, че вие също знаете какви са. Хората в Америка са малко по-цинични и прагматични от това, което ми се иска да бъдат, но определено имат своите качества.
– Колко малък е светът?
– Не е много малък. Това, че си срещнал познат някъде в Азия, не прави светът малък. Има толкова много места, които няма да видим, нито да усетим. Светът е голям.
– Кое ви е любимото място?
– Нямам такова. Всяко пътуване е изживяване и нещо ново. Не е важно мястото, а човекът, с когото си на това място. Това го прави любимо.
– Вярвате ли в силата на енергията? В това, че хората сме свързани през вековете?
– Вярвам в енергията, докато сме живи. Не вярвам, че енергията се предава през вековете, но сега като се замисля, усещам, че когато съм на място в стара Европа, където е имало големи исторически събития, тази енергия се предава. И е там.
– Какво ви зарежда в работата? И за какво мечтаете в професионален план?
– Работата е работа. Зарежда ме много повече, когато видя младежите, на които преподавам, да успяват, да работят. Мисията ми да предавам натрупаната информация ме радва и зарежда.
– Какво бихте посъветвали съвременния човек, който живее в ежедневен стрес, от криза в криза? Как се справят емоционално с лошите новини?
– Трябва все по-често да си задаваме въпроса “Ще помогне ли да решим проблем, ако се напрягаме?” А защо трябва да говорим за лошите новини?!
– Известността е нож с две остриета. Какво е тя за вас?
– Смятам , че съм видял повече бенефити от факта , че ме разпознават отколкото обратното.
– Какъв сте като родител?
– Разбиращ.