Те посрещат новия живот. Помагат за поемането на първата глътка въздух. На 5 май в над 50 страни по света се чества Международният ден на акушерката.
Неговото начало е поставено през 1991 г. Акушерката е жена, квалифицирана в оказването на помощ на раждащите жени.
Понятието е сравнително ново – от времето, когато раждането на децата постепенно се пренася от дома на родилката в болницата.
По-старото понятие, използвано в България и в другите славянски страни е баба, което не се покрива с другото разбиране за баба (на внуци) и няма връзка с възрастта на жената. Понятието баба – синоним на акушерка, е останало трайно в езика ни. И до днес Денят на родилната помощ продължава да се нарича Бабинден.
Съвременната акушерка е медицинско лице с образование, характерно за медицинската сестра, но с квалификация в областта на акушеството и гинекологията. Образованата акушерка е въведена като длъжност у нас още през 19 век.
Известен преходен период от време в България акушерката е обслужвала раждащите жени у дома им или на мястото, където е започнало раждането.
Първите съобщения за участие на мъже при акуширането са от 17 век. Те са са обучавани от жени и са наричани мъже акушерки.
За първи път официално правила за работа на акушерката са издадени в Англия през 16 век. От 19 век много болници в страната организират курсове за акушерки и издават след издържан изпит съответна диплома.
До към края на 19 век грижите за бременните са сведени само до помощ по време на раждане. Консултации на бременни жени (женска консултация ) и на жени кърмачки са организирани в началото на 20 век в Париж.