Българската православна църква с трепет се готви за празника на празниците – Възкресение Христово. Ще посрещнем Великден при спазване на всички противоепидемични мерки. Църквата не е спирала богослуженията, защото богослужението е центърът на живота на християнина – това е духовната храна. Това каза пред Kmeta.bg Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний. За чудото на Възкресението, изпитанията на вярата, храмът като упование и утеха и духовният живот в пандемията прочетете в следващите редове…
От началото на пандемията Светият синод отправи послание към всички енори в нашата страна да бъдат спазвани стриктно всички изисквания на здравните власти. До сега това не се е променяло. Първоначално Църквата беше обвинявана, че не затваря храмовете – което ще доведе до бум на разпространението на коронавируса у нас. Но, както се видя, тези нападки се оказаха неоснователни и не се оправдаха.
И сега, Великден ще бъде посрещнат при спазване на всички мерки – носене на маски в храмовете, дезинфекция, дистанция, редовно проветряване, регулиране на потока на влизащите и излизащите, обособяване на вход и изход, табла за движение и намаляваме на църковната служба, при възможност – както разпореди на 23 април здравният министър в оставка проф. Костадин Ангелов.
Страх ли ги е хората да посещават църквите?
“Хората, които осъзнават реалната опасност от разпространението на вируса и са в рисковите групи посещават храмовете в часовете, когато няма богослужение и много богомолци. А по-младите хора и тези, които са здрави участват в самите литургии със своята молитва. По традиция за Възкресение хората идват в полунощ, за да чуят Пасхалния поздрав: „Христос Воскресе!” и да му отговорят с „Воистина Воскресе!”. Да вземат частица от огъня и да го отнесат в домовете си. Измина доста време и хората стават все по-отговорни за собственото си здраве и здравето на своите ближни”, коментира митрополит Антоний.
Хората имат все повече време да се обърнат към духовното, да четат духовна литература, да обърнат внимание на своите близки и заедно да бъдат в това изпитание, за да могат да го преодолеят. Тази пандемия ни научи да бъдем по-съпричастни към страданието и болката на ближния. Видяхме как много хора продължават и до сега да отделят от своите средства и да правят дарения. Хората се обединиха и поставиха на първо място живота, заяви той.
А какво е това, което ни остава след всичко?
Вярата.
По думите на митрополита хората все повече се обръщат към вярата, защото виждат, че по време на такава пандемия материалните блага, които са натрупали и възможностите, които имат не ги ползват. Единственото нещо, което ни остава е вярата, упованието и надеждата в Бог. Колкото и скъпи коли да имаш, колкото и жилища да имаш, колкото и финансови възможности да имаш – ти си в капана на тази пандемия и не може да напуснеш не само своята страна, но понякога и своя дом (както беше при първата вълна).
А как вярата се съхранява в трудни времена?
“Трябва да усилим нашата молитва. Делата са плод на нашата вяра. Именно тези дела, които вършим са породени от нея. Христос говори за тази добродетел – любовта, която е над всички останали, покрива много грехове и е залог за нашето спасение. Църквата не е спирала богослуженията, защото богослужението е центъра на живота на христянина – това е духовната храна. Както тялото има нужда физически да се развива, така и човешката душа има нужда от духовната храна, която е молитвата”, категоричен е митрополит Антоний.
“Вярата е нещо много по-различно, защото храмът не може да бъде сравняван нито с мола, нито с ресторанта, нито със заведенията. Защото той е онова единствено място, където човек може да намери своята духовна храна и най-вече подкрепа и упование в тези трудни времена”, посочва той.
В Църквата хората намират отговори на много въпроси и утеха в това изпитание. “Няма как да затворим вратата на храма, защото това означава да затворим и преградим пътя на човек към Христос”, заявява Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний.