Част от болниците да се трансформират в услуги за най-слабите

Социалните дефиците са големи и са обект на значителни регионални различия

1 26

Случилото се с възрастните хора в дома в с. Ягода (а и в други заведения) е кошмар. Липсата на достатъчно предлагане на подобни услуги на фона на силно (и все по-засилващо се) търсене в комбинация с тежки регулации към доставчиците водят до човешки трагедии. В същото време държавата разполага със 181 държавни и общински болници, част от които все още имат капацитет и медицински персонал, но не и достатъчно дейност, за да се издържат адекватно с плащания за дейност от НЗОК. Защо не използваме тях за предоставяне на така липсващите дългосрочни здравни и социални грижи? Въпросът поставя Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Анализ на ИПИ още в далечната 2021 година показва, че:

През 2025 г. в България се финансират 82 броя домове за стари хора с 5598 места в тях и 68 броя домове за пълнолетни лица с увреждания с 4395 места.

Стандартите за финансиране на едно лице с увреждания са:

Социална услуга Брой места Стандарт за финансиране на 1 лице за 2025 г., лв.
Домове за пълнолетни лица с увреждания: 4395
С умствена изостаналост 1550 28 143
С психически разстройства 602 29 037
С физически увреждания 1278 25 890
Със сетивни нарушения 133 22 742
С деменция 832 29 038
Домове за стари хора 5598 23 028

Дългосрочните медицински грижи не само са мираж у нас, но и малкото налични се извършват основно от семействата на пациентите в домашни условия. Данните на Евростат показват, че в България се отделят общо 0,33% от БВП за дългосрочни медицински грижи (при 1,62% средно за ЕС, или 5 пъти повече), от които 0,31% – в дома. Демографските тенденции и застаряването на населението постепенно, но неумолимо ще увеличават нуждата от такъв тип услуги в дългосрочен план.

Какъв да е подходът за решаване на този проблем?

Exit mobile version