Тринадесет репродукции на рисунки ще бъдат подредени в залите на столичното арт пространство Hola. Те разглеждат човека не като завършена форма, а като процес от вътрешни състояния, напрежения и пренареждания. Чрез рисунка и линия експозицията проследява как психичните процеси моделират видимото, как идентичността се изгражда в движение и как фрагментацията се превръща в начин на разбиране.
„Човекът не е цял. Никога не е бил. Той е тяло, което се сглобява, докато се разпада“, твърди авторът Емил Иванов. За себе си той споделя: „Рисувам, за да се спася. Не мисля себе си като художник в класическия смисъл, а като човек, който работи върху собствената си душа. Рисувам, когато усещам, че нещо в мен се пренарежда – когато „матрицата“ се движи и трябва да я видя, за да я разбера. Работя с тънкописец, защото линията е честна. Тя не украсява, не маскира – тя диагностицира и оставя върху листа следи от вътрешно напрежение. Често ми трябва време, за да осъзная какво точно съм преживял, но когато се върна към рисунката, виждам колко буквално съм разглобил състоянието си на фрагменти – за да го опростя и да улесня приемането. Вярвам, че зрителят може да се разпознае в тези състояния. За мен споделянето е форма на грижа“.
Изложбата „Механика на вътрешностите“ ще бъде представена и в Стокхолм, Швеция – от 7 април.