105 г. от рождението на бившия Първи

todor jivkov

todor_jivkov

Днес Тодор Живков щеше да отпразнува 105-ия си рожден ден. Роден е на 7 септември 1911 г. в с. Правец, Ботевградско и в продължение на 35 години ръководи съдбините на България. Между 1954 и 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП.

Произходът на Тодор Живков

Един от най-авторитетните български просопографи – проф. Тодор Балкански, прави специално проучване на рода на бившия Първи. Ето какво пише той:
„… бях командирован някога на специално изследване в района на Правец. – разказва проф. Балкански. – И намерих категорични свидетелства за това, че част от населението на Правец и на колибите около него е от така наречените „кръстиняци“. Това важи и за правешката махала, където е роден Тодор Живков.
Кръстиняците са цигани от района на Правец и Ботевград, които един пиян руски офицер по време на Руско-турската война през 1877-1878 година ги е кръстил. И така Яшаровците в превод станали Живкови…“

През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. – на БКП. През 1943 г. е член на щаба на I ВОЗ и пълномощник на ОК на БКП в партизански отряд „Чавдар“. Партизанското му име е Янко. През 1944 г. е зам.-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации, на 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство. През 1954 г. е избран за Първи секретар на ЦК на БКП и става вторият човек в управляващата тоталитарна партия, след Генералния й секретар Вълко Червенков. През април 1956 г., след премахване на партийната длъжност Генерален секретар, той оглавява БКП. През 1981 г. длъжността Първи секретар е преименувана на Генерален секретар. От 4 април 1981 до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. Министър-председател на България в 70-то (1962-66) и 71-во (1966-1971) правителства. От 1971 г. до 1989 г. е председател на Държавния съвет. Свален чрез вътрешнопартиен преврат на 10 ноември 1989 г.

На 13 декември 1989 г. е изключен от партията, малко преди смъртта му (5 август 1998 г.) членството му в БСП е възстановено. Умира на 5 август 1998 г.

16-та република на СССР

На 4 декември 1963 г., Тодор Живков в качествата си на Генерален секретар на ЦК на БКП и Министър-председател на България към този момент, лично внася предложение по време на пленума на ЦК на БКП, България да отправи към ЦК на КПСС въпроса за по-нататъшно най-тясно сближаване и в перспектива сливане на Народна република България със СССР, превръщайки я в 16-та съюзна република на СССР и така застрашава националната независимост на страната. Пленумът на ЦК оценява предложението като “забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм”, което ще издигне „на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз.”. Предложението “да се създадат икономическите, политически и идеологически предпоставки за пълното обединение на двете наши братски страни” е единодушно одобрен от пленума и подписан лично от Тодор Живков, но е отхвърлено от СССР.

Вицовете за Тодор Живков

По времето на комунизма беше недопустимо разказването на вицове за бившия Първи. Обикновено тези, които се престрашаваха да го правят, след това дълго време живееха в страх от преследване. Според историци няколко подобни случая дори завършват с фатален край. Същевременно обаче негови бивши приближени твърдят, че приживе Живков искрено се е забавлявал с вицовете за себе си. Предлагаме ви няколко от по-известните шеги за бившия Първи секретар на ЦК на БКП:

Умрял бай Тошо и отишъл в Ада. След една седмица Сатаната се обажда на Бога:
– Моля те, прибери си го тоя! Накара дяволите да се организират в профсъюзи, всичките малки дяволчета ги направи пионерчета, подстрекава грешните души да вдигат революция…
Взел го Господ в рая. След една седмица дяволът се обажда да пита какво става.
– Как е, Боже?
– Първо, казва се „Другарю Бог“! Второ, не ме занимавай сега, че бързам за партийно събрание. И трето – Бог няма!Великден, върви другаря Живков към кабинета си, пуши лула. Насреща му бюрократ – подмазвач:
– Другарю Живков, Христос воскресе!
– Благодаря, вече ми докладваха.

Времето на социализма, някъде в България, държавно предприятие.
Стопанското, Партийното, Комсомолското и Профсъюзното ръководства, съвместно с органите на Народната милиция и Държавна сигурност провели масова акция по проверка спазване на работното време и трудовата дисциплина.
В резултат на акцията били арестувани трима работници:
Първият арестуван влезнал в предприятието 10 минути преди началото на работното време – обвинили го в шпионаж и диверсия.
Вторият арестуван закъснял с 10 минути – обвинили го в опит да саботира производствения процес.
Третият арестуван спазил на секундата работното време – заподозрели го, че притежава западен часовник.

По случай 70-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили:
„По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква.“

Exit mobile version