Спадът в конкурентоспособността на ЕС е най-належащото структурно предизвикателство. През последните три десетилетия икономиката на ЕС губи значителна тежест на световната сцена. От над една четвърт обем от световната икономика тя се е свила до по-малко от 17%, показват резултатите от евродоклад. Независимата експертна група, създадена в началото на 2023 г. по инициатива на еврокомисаря по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра, изготви доклад, оценяващ функционирането на Политиката на сближаване: https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/c6e97287-cee3-11ee-b9d9-01aa75ed71a1/language-en. Докладът очертава ползите от Кохезията и съдържа препоръки за бъдещето й.
Слабото развитие и териториалната поляризация също са важни заплахи. През 2023 г. 120 млн. граждани на ЕС живеят в по-слабо развити региони. 60 млн. са в региони с по-нисък БВП на жител в сравнение с 2000 г. и близо една трета от населението на ЕС е в региони с годишен ръст на БВП на жител по-малък от 0,5%. Липсата на възможности ограничава потенциала на много граждани. Това създава цикли на бедност и социално изключване, подхранвайки недоволството в целия континент. За да може ЕС да преодолее тези структурни предизвикателства и да подобри икономическото и социалното благосъстояние на своите граждани, той трябва да даде възможност на всички да използват пълния си потенциал, независимо от това къде живеят. С други думи, необходимо е икономическо, социално и териториално сближаване.
Нужда от процъфтяващи големи градове
Сближаването е необходимо за справяне с икономическите проблеми. ЕС не може да разчита единствено на големите агломерации. Има нужда от процъфтяващи големи градове, защото почти четири пети от растежа на ЕС се генерира извън тях. Чрез насърчаване на сближаването, ЕС може да повиши капацитета си, ако се възползва от по-малките градове и селските райони, както и от индустриалните и отдалечените региони.
Кохезията също е от основно значение за справяне с бедността, социалното изключване и нарастващата вълна от недоволство, обхващаща по-слабо развитите и уязвими региони. Кохезията е спойката, която свързва европейците. Тя създава единна, приобщаваща Европа, където всеки гражданин може да почувства принадлежност и ангажираност с нейните цели. Без по-силно сближаване, ЕС би пропилял значителна част от своя потенциал за иновации и човешки капитал, намалявайки глобалното си значение. Без по-силно сближаване, способността на ЕС да постига консенсус по неотложни въпроси е нарушена. Това допълнително би застрашило постиженията на европейската интеграция, както и капацитета на ЕС да се справи с належащите глобални предизвикателства.
Ползите и необходимостта от Кохезионната политика
Кохезионната политика е основната инвестиционна политика на ЕС. Целта й е икономическо, социално и териториално развитие чрез насочване на инвестициите към регионите с по-ниски нива на развитие и/или специфични уязвимости (т.е. изправените пред постоянни структурни предизвикателства). Инвестициите са от решаващо значение за конкурентоспособността на ЕС както на местно ниво, така и в по-широк мащаб. За повече от три десетилетия след реформирането й през 1989 г., Политиката на сближаване подкрепи много европейци за преодоляването на бедността. Даде и тласък на социалния и икономическия напредък в ЕС чрез инвестиции, съобразени с местните условия и структурните проблеми на всеки регион.
Съюзът е изправен пред много и по-различни предизвикателства от тези през 1989 г. Политиката на сближаване трябва да се развива, за да се справи ефективно с тях и да продължи да подобрява благосъстоянието на всички европейци. Нараства и капацитетът на ЕС за реакция при кризи. Учейки се от грешките в периода финансовата криза от 2007-2008 г. с последвалите строги икономии, смели стратегии като NextGenerationEU и гъвкавата Политика на сближаване позволиха бързо възстановяване от икономическите последици от ковид пандемията.
Бъдещата политика на сближаване
Справянето със структурните предизвикателства изисква по-ефективна политика на сближаване, която да е централна за политическата архитектура на ЕС и да може да допринесе за ползите от европейската интеграция, като същевременно подобрява функционалността на единния пазар.
Тази политика трябва да надхвърля “обичайния бизнес”. Въпреки че постигна значителен успех, Политиката на сближаване все повече се използва “за борба с много пожари”. В резултат на това, тя пое много по-голяма роля в отговорите на ЕС при извънредни ситуации, което означава, че административната й сложност се увеличи заедно с нарастващото й значение. На нея започна да се гледа като на механизъм за подкрепа, а не като на мощен инструмент за икономическо и социално развитие, разпространяващ ползите от европейската интеграция. Поради това, Политиката на сближаване трябва да се реформира. Трябва да се насочи отново към развитието. Основната й цел следва да бъде мобилизирането на неизползвания икономически потенциал, особено чрез инвестиране в по-слабо развити и в региони, които са в капани на развитието или са изложени на риск да попаднат в такъв. Тя следва да насърчава икономическото сближаване и равните възможности за всички граждани – и особено на групите в уязвимо положение като жени, деца, млади и възрастни хора, хора с увреждания, лица с ниско образование, мигранти и роми и други етнически или религиозни малцинства и хора, изложени на риск от бедност – където и да живеят. Справянето с тези проблеми включва и признаване на въздействието на изтичането на мозъци върху по-слабо развитите региони на ЕС.
За да постигне тези цели, Политиката на сближаване трябва да отхвърли универсалните подходи и да се ориентира повече към териториите и хората. Това включва използване на капацитета на регионалните икономики чрез реализиране на съществуващия потенциал и насърчаване на всички форми на иновации. Персонализираните стратегии за регионите трябва да гарантират ефективен и приобщаващ подход към регионалното развитие, който е устойчив и издръжлив на променящата се глобална среда.
Институционалният капацитет и споделеното управление
Институционалният капацитет и управлението са жизненоважни за развитието. Изграждането на по-добри институции и подобряването на управлението трябва да бъдат неразделна част от Политиката на сближаване. Институционалното развитие трябва да бъде равно на инвестициите в инфраструктура. Това изисква укрепване и овластяване на местното управление и засилване на участието на заинтересованите страни, включително от гражданското общество.
Политиката на сближаване следва също да засили споделеното управление. Това включва подкрепа на принципа на партньорство и укрепване на многостепенното управление, което е в основата й. Тя следва да се основава на сътрудничество и ангажираност на заинтересованите страни на множество нива, държави членки и региони, както и в рамките на тези региони.
Политиката на сближаване трябва да се основава в по-голяма степен на резултатите. Подходите, основани на изпълнението, трябва да са в съответствие с принципа на партньорство и да се учат от други политики, както и от изследвания за ефективно, базирано на изпълнението програмиране. По-опростените процедури и по-ясните критерии могат значително да подобрят ефективността й. Това включва рационализиране на административните практики, намаляване на бумащината и по-ефективни подходи.
Политиката на сближаване трябва да е проактивна, а не реагираща само при кризи.
Сближаването е твърде важно, за да бъде оставено само на политиката на сближаване. Тя трябва да работи съвместно с други политики на ЕС и национални политики, тъй като те са взаимно зависими.
Докладът констатира че, сближаването не е просто прищявка или политическа цел. То олицетворява основните ценности на ЕС, гарантира, че всички граждани на ЕС, където и да живеят, не само се възползват от колективния растеж и стабилност, но и допринасят за него. Стойността на сближаването, според авторите на материала, се крие в неговия трансформиращ потенциал и способността му да насърчава чувството за общност, солидарност и споделена съдба сред различните хора и региони на ЕС. Сближаването е лепилото, което ни свързва, твърдят те, лепило, което създава единна, приобщаваща Европа, където всеки гражданин изпитва чувство на принадлежност и ангажираност с нейните по-широки и амбициозни цели. Без него европейската конструкция започва “да скърца”.
