На 16 април се навършват 145 години от приемането на Търновската конституция. 230 са били първите ни следосвобожденски народни представители, които са заседавали във Велико Търново от 10 февруари до 16 април 1879 година в Учредителното събрание и са приели първия български основен закон, с което е възродена българската държавност.
16 април се чества като Ден на българската Конституция и професионален празник на юриста.
Търновската конституция се състои от 169 члена, подредени в 22 глави. Българското княжество се определя като монархия – наследствена и конституционна с народно представителство. Народното събрание според конституцията се дели на велико и обикновено. Според Търновската конституция Великото народно събрание има право да я променя, да решава въпроси, свързани с промяна на територията, както и да избира българския монарх. Основният закон предвижда демократична избирателна система с отсъствие на пряк имуществен ценз, с участие в изборите на всички мъже, навършили 21 г.
По това време в нито една държа в света няма признателно изборно право за жените.
Разделение на властите и защита на гражданските свободи
Действа и принципът за разделение на властите – изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на граджански свободи. Заложени са и непрекосновеното право на собственост, свободата на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на робството.
Сребърната конституция
Търновската конституция е променяна през 1893 г. и 1911 г. Измененията от 1911 г. са издадени във впечатляващата Сребърна конституция. Наричана е така, защото корицата й е изработена от ковано сребро с позлата. Днес тя се пази в държавния централен архив.
Димитровската конституция: Търновската конституция остава в миналото
Търновската конституция е основен закон от 1879 г. до 1947 г. Без да бъде на практика суспендирана, шестото Велико народно събрание приема на 4 декември 1947 г. т. нар. Димитровска конституция и обявява България за народна република, оставяйки в миналото първата конституция на българската държава след Освобождението.
Решение 56 на Министерски съвет
През 1991 г. по инициатива на Съюза на юристите в България датата на приемането на Търновската конституция – 16 април, с решение номер 56 на Министерски съвет, е обявена за Ден на конституцията и професионален празник на българските юристи.
Нелека съдба
През дългото си съществуване Търновската конституция не винаги има лека съдба. През 1881 г. тя е суспендирана, а след 19 май 1934 г. в продължение на доста години държавата се управлява с наредби и закони.
Досега според силата на тази конституция са проведени шест велики народни събрания. През 1881 г. в Свищов. Седмото велико народно събрание се открива във Велико Търново през 1990 г. и продължава работата си в София. Всички останали се провеждат във Велико Търново.