На тази дата преди 167 години в Сопот се ражда великият български поет и писател Иван Вазов.
Патриархът на българската литература учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания – преди и след Освобождението. За кратко е министър.
Паметникът на Иван Вазов в Сопот
Поезията е неговата голяма страст,а писането неговото истинско призвание. През 1870 г. излиза първото му стихотворение – "Борба", а шест години по-късно на бял свят се появява първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла". Следват "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Епопея на забравените" (1881-1884), "Сливница" (1885) и др. В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891-1893).
Къщата-музей на Иван Вазов в Берковица
Иван Вазов е автор на първият български роман – "Под игото" (1894), който се превръща в символ на българщината, донасяйки безсмъртна слава на своя автор. Писателят създава и редица текстове, станали вечна класика, обхващайки всички литературни жанрове – повестите "Немили-недраги", "Чичовци", комедиите "Службогонци", "Вестникар ли?", пътеписи "Великата Рилска пустиня", поемите "Грамада"… Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца.
Сам себе си обявил за хроникьор на епохата, Вазов остава такъв до край. Текстовете му могат да се четат като поезия и като история на българите. Умира през 1921 г. сред всенародна почит и признание.