За първи път от много години минималните осигурителни прагове са увеличени в почти всички икономически сектори, тъй като държавата наложи административен ръст там, където работодатели и синдикати не постигнаха споразумение. Повече ще плащат и хората, които се осигуряват върху максималния осигурителен доход, както и земеделци и тютюнопроизводители, за които се вдига минималната осигуровка. Приходите за НОИ и НЗОК ще са за около 80 млн. лева месечно, пише “Сега”.
Размерът на социалните и здравните осигуровки и през тази година не се променя, но се променя осигурителният доход. За родените след 1959 г. се запазва общата ставка от 30.3% за социално и здравно осигуряване. От тях 12.9% са за сметка на служителя, а 17.4% – за сметка на работодателя. За общо заболяване и майчинство ставката остава 3.5%, за безработица – 1%, за пенсия – 17.8%, като 5% от тях отиват за допълнителна пенсия в универсален фонд за родените след 1959 г. Здравните осигуровки остават 8%. Осигурителната тежест се разделя в съотношение 60:40 за работодателя и работника.
Средно с 4 на сто се увеличават минималните осигурителни прагове във всички 85 икономически дейности. В тях са заети 1.924 млн. българи, но те се осигуряват над тези прагове. За 987 000 работници в 42 икономически дейности синдикатите и работодателите постигнаха споразумения за ръст от 4 на сто. Това увеличение бе разпространено служебно и върху останалите икономически сектори. До миналата година кабинетът оставяше секторите без споразумение без увеличение.
Работодателите предупреждават, че когато се вдигат минималните прагове, се налага да стимулират поне със същия процент и по-ценните си и съответно по-скъпоплатени служители, за да ги запазят. А според справка на ИПИ половината от заетите извън София се осигуряват на минималния праг. От НОИ са пресметнали, че в бюджета на Държавното обществено осигуряване ще дойдат 35.4 млн. лв. повече приходи само от ръста на минималния осигурителен праг за всички близо 2 млн. души заети.