Оръдия на повече от два века „пазят” сградата на Кръстата казарма във Видин, построена през 1801 година по поръчка на независимия от турската власт владетел Осман Пазвантооглу.
Тя отдавна е обявена за паметник на културата заради уникалната си форма на равностранен кръст, но без топовете от своето време интересът към нея не би бил същият. Поставени са в един от четирите и вътрешни дворове.
През 2013 година казармата претърпя втория си голям ремонт през последните 50 години. Първият е направен през 1967 година, когато сградата е приспособена за музей. През 2013 година основен ремонт укрепва разцепените и крила и отводнява терените на вътрешните дворове. Вътре помещенията придобиват по-модерен вид при запазване на първоначалния си облик. Втората реставрация става с европейски средства, осигурени от културното министерство чрез програмата „Регионално развитие”.
Казармата е построена в близост до Дунава за нуждите на османската войска. На нейното място преди това е бил сараят на пашата, а в близост – оръжейна работилница. След Освобождението става седалище на българската войска. После е била само склад до 1969 гдина, когато отваря врати за посетители като етнографски музей. В нея може да се види битът и животът на хората от района – по време на оран, сеитба, жътва. Показани са лозарството и винарството, риболовът. В близост до сградата е имало часовникова кула, която сега не съществува.
Казармата е на път от пристана с круизните кораби до крепостта „Баба Вида”. Но не влиза в много от маршруитте на туристическите групи. Тя е в списъка на 50-те интересни, но малко познати обекти, които министерството на туризма състави преди години. Заслужава си да се види – като строителство, архитектура, но и като етнографско багатство, смятат историците от местния музей, които са нейни стопани.