Тома Белев е лесовъд, магистър по екология и опазване на природната среда. Работил е като експерт в различни структури на горската администрация, Зелени Балкани , Асоциация на парковете, бил е преподавател в ПУ “Паисий Хилендарски”, НБУ и ЛТУ. Бил е експерт в различни проекти на Световна банка, UNEP, UNDP, GTZ и други международни донори. В момента е и зам.-министър в екоминистерството.
Г-н Белев, кои са най-спешните законопроекти, които Народното събрание трябва да разгледа, свързани с околната среда?
Най-спешни от гледна точка на последствията за България в правен аспект са онези законопроекти, които са предназначени за разрешаване на наказателни процедури в ЕС. Такива са проектозаконите за изменение и допълнение (ЗИД) на законите за опазване на околната среда, за генетично модифицираните организми, за биологичното разнообразие и за чистотата на атмосферния въздух. От тях ЗИД на закона за опазване на околната среда е внесен в Народното събрание от служебното правителство и вече бе приет на първо четене в зала. Законът за генетично модифицираните организми е минал процедурата за обществените консултации и ще бъде разпратен идващата седмица за становища в министерствата. ЗИД на закона за чистотата на атмосферният въздух е готов и ще бъде представен в началото на февруари за обществени консултации, а ЗИД на закона за биологичното разнообразие в момента е във фаза на подготовка и се планира в началото на март да бъде представен за обществени консултации.
На-спешни от гледна точка на уреждане на съществуващи, но неуредени или лошо уредени взаимоотношения в обществото са законите за защитените територии, за околната среда (законопроекта в НС урежда само проблеми с транспонирането на европейското право), за защита от вредното въздействие на шума, за устройство на територията и голяма част от подзаконовите нормативни документи. В нашата програма те са залегнали за второ и трето тримесечие на 2022 г.
Казвате, че у нас са натрупани 10 години безвремие в опазване на околната среда. Предполагам, че има наказателни процедури заради това, какви са те?
В момента има 16 наказателни процедури в областите ОВОС, Натура 2000, опазване на въздуха, генетично модифицирани организми, отпадъци, рискове от аварии, инвазивни видове, емисиите от промишлеността и управлението по водите. Най-старата от тях е от 2008 година, а четири са в съдебна фаза. Половината от тях касаят нарушения на общностното законодателство в периода от 2007 година насам, което показва, че имаме едно безвремие в сектора.
Страната ни е заплашвана многократно със санкции заради мръсния въздух. Имате ли стратегия как да преборим този проблем?
България беше осъдена през 2017 г. за надвишаване на дневните и годишни пределно допустими стойности за концентрация на ФПЧ10 за периода 2007-2014 в пет агломерации. За съжаление това не доведе до значима промяна в политиките на национално ниво, като даже дължимите данни за чистотата на въздуха за 2015 и 2016 г. не бяха представени в сроковете на директивата. За съжаление след 2017 г. не последва бърза промяна на политиките и според ЕК предприетите мерки не са достатъчни за да ограничат периодите на превишаване в максимална степен. За това и България е изправена пред съда отново. Друго дело пред съда на ЕС е за превишаване на пределно допустимите норми за съдържание на серен диоксид в района на Гълъбово, както в миналото (2007-2013г) , така и към момента. Отделно има наказателна процедура заради отказът на някои български съдилища да допуснат до съдебен контрол общинските планове за качество на атмосферният въздух.
За нас обаче тези наказателни процедури не са най-важните в проблемът за чистотата на въздуха – най-важно е здравето и качеството на живот на българските граждани живеещи при превишени концентрации на вредни вещества във въздуха и той трябва да бъде разрешен. По отношение на това сме планирали от увеличаване на броя на автоматизираните измервателни станции до целенасочени инвестиции в общините за изпълнение на техните програми за подобряване качеството на атмосферният въздух. Подобни инвестиции макар и да са планирани през 2019 и 2020 година до момента не са осигурени финансово. Надяваме се след приемане на закона за държавния бюджет за 2022 година да осигурим на общините с наднормени показатели 47 милиона лева за изпълнение на програмите. Отделно ще настояваме те да предприемат всички мерки, които им позволяват да намалят замърсяването на въздуха, вкл. въвеждането на нискоемисионни зони за транспорта и горивата използвани за отопление.
Преди да станете зам.-министър бяхте общински съветник в София. За поддържане на цялата туристическа инфраструктура на парк “Витоша” се отпускат 30 000 годишно. Какво може да се направи с тези пари?
Природен парк Витоша освен, че е най-старият парк на Балканите и един от най-старите в Европа е и най-посещаваната неурбанизирана територия у нас със своите между 2 и 3 милиона човекодни посещения годишно. Естествено е, че при това огромно натоварване са нужни големи инвестиции, за да не оказва то отрицателни въздействия върху защитената природа. До момента средствата за парка се отделят от бюджета на агенцията по горите и този на Столична община. Тук трябва да отбележим, че през последните десет години средствата от държавния бюджет като цяло за горите и в частност за парка Витоша спаднаха номинално, вместо да се увеличат поне с размера на инфлацията. Природата и горите просто не бяха сред приоритетите на последните няколко редовни правителства. В рамките на споразумението в основата на настоящото правителство залегна компенсиране на това 10-годишно безвремие, включително и чрез държавния бюджет. Паркът Витоша се нуждае от поддръжка на посетителската инфраструктура и тя ще бъде осигурена. Като общински съветник в началото на 2020 година с колегите от Демократична България внесохме доклад в Столичния общински съвет за най-спешни мерки за разрешаване на проблемите с достъпа и опазването на природния парк. За съжаление този доклад все още чака становище от ресорният заместник кмет за да бъде разгледан в съвета. Подобно неуважение към съветниците и към Витоша, аз лично не мога нито да разбера, нито да приема.
Говори се често за заменки на гори, но се пропускат заменките на земеделски земи и продажбите на гори на ниски цени. Доколкото знам, те се продават на безценица. Имате ли по-конкретни данни и какви мерки и правила могат да се предприемат в тази насока?
Заменките от типа „кон за кокошка“ са един от използваните класически механизми за ограбване на публичната собственост през първите две десетилетия на прехода. Решението на ЕК признаващо заменките на гори за схема за непозволена държавна помощ касае заменките на горски имоти само за периода 2007-2009 г. а те са само върхът на айсберга, освен тях административно определени цени създаващи условия за държавна помощ са използвани и при продажбите на горски територии и при заменки и продажби на земеделски територии държавна и общинска собственост, както преди , така и след членството ни в ЕС. Гражданската инициатива „Зелени закони“ има множество проучвания и действия по темата, с които интересуващите се могат да се запознаят на нейната интернет страница. Последно през септември 2021 година представих някои неразгледани до момента аспекти на тази кражба на публични ресурси и възможните стъпки за разрешаването на проблема.
Все по-често ставаме свидетели на премахването на улични дървета с цел ремонт на инфраструктурата. Признак на какво е да посегнеш на здрави дървета и как това нарушава Закона за устройството на територията?
Българското законодателство все още слабо урежда обществените взаимоотношения свързани с опазването на уличното озеленяване. С изключения на няколко текста в Закона за устройство на територията всичко друго е оставено на общински наредби. За съжаление тези наредби най-често не регламентират най-важните теми свързани с планирането, създаването и опазването на дърветата по улиците на населените места. Нещо повече – доста често те не отразяват даже тези няколко съществуващи текста от закона за устройство на територията. Ще дам пример – съгласно закона уличното озеленяване е публична общинска собственост. Като такава премахването на едно дърво е вменено на кмета на общината, а премахването на неговото посадъчно място – на общинския съвет. Това обаче не се спазва никъде и най-често началници на отдели в общините издават разрешения за премахване на дървета и премахване на посадъчните им места. Има и други нарушения свързани с липсата на планиране на уличното озеленяване при устройството на новите улици и промяната на уличните регулации. За мен като лесовъд темата с уличните дървета ми е близка професионално, но като гражданин ми е близка още повече, защото уличните дървета са най-евтиният метод за справяне с проблемите на чистотата на въздуха, горещите температурни острови и наднормения шум. Не е случайно, че уреждането на проблемите на уличното озеленяване са и част от програмата на правителството за законодателни промени.
Четете утре при нас коментар на Тома Белев за концесиите на плажовете. Какви промени са необходими в Закона за черноморското крайбрежие? И защо идеята за концесионирането на плажове е неправилна и неприложима за България?
една от най-големите причини да е забравена е баш белев ма карай