Състоянието на пътната мрежа остава в центъра на обществения дебат, особено на фона на тежките катастрофи и търсенето на мерки за повишаване на безопасността. Вниманието най-често е насочено към поведението на шофьорите, контрола върху спазването на правилата и налагането на санкции, докато качеството на самата инфраструктура нерядко остава на заден план. Макар да не дават изчерпателна представа за всички аспекти, данните на Агенция „Пътна инфраструктура“ за отделните общини ясно показват къде са концентрирани проблемите и кои райони изостават най-сериозно по отношение на състоянието на пътната настилка. Темата дискутира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
При пътищата с настилка АПИ разграничава три типа:
- Пътища в добро състояние, с повреди по настилката под 10%;
- Пътища в средно състояние, с повреди по настилката от 10% до 30%;
- Пътища в лошо състояние, с повреди по настилката над 30%.
Пътищата в отделните категории според състоянието са почти равномерно разпределени – около 37% от отчетената дължина е в добро състояние, 36% е в средно, а 27% е в лошо. В 53 общини повече от половината настилка е в лошо състояние, а в 100 общини лошите пътища са поне една трета от отчетената обща дължина. Обратно, в 86 общини с добра настилка е над половината от пътната мрежа, което показва, че влошаването не е равномерно разпределено, а силно концентрирано. Показателно е и че в 31 общини няма нито един километър републикански път в добро състояние – цялата мрежа е в различен етап на разпад.
Мрачната картина може да се допълни – има общини, в които лошото състояние доминира почти изцяло. В Мизия, Цар Калоян, Медковец, Якимово и Якоруда цялата отчетена дължина на настилката попада в категория „лошо“, а в Приморско, Борован, Дългопол, Георги Дамяново, Несебър и Царево делът й също е много висок. При част от тези общини става дума за сравнително малки по дължина участъци, но има и случаи, в които лошото състояние обхваща значителна мрежа от по над 50 км път – например във Враца, Монтана, Средец, Разград, Видин, Несебър, Сунгурларе, Ихтиман и Самоков.
В другия край на разпределението има общини, при които почти цялата или цялата настилка е в добро състояние – например Струмяни, Суворово, Банско, Минерални бани, Чупрене, Опака, Неделино и Сопот. По-големи общини като Велинград, Благоевград, Аксаково, Омуртаг, Асеновград, Димитровград и Свиленград също се отличават с висок дял на пътищата в добро състояние.
Има отчетлива разлика в състоянието на пътищата между Северна и Южна България. Общините с много висок дял на пътищата с настилка в добро състояние са съсредоточени в Югозападна България, и обратно – в Северозапада са концентрирани тези с висок дял на лоши пътища. Въпреки че част от тези вариации се обясняват с различните темпове на изграждане на нови магистрали и първокласни пътища, неизбежно роля играе и приоритизирането на ремонтите в определени региони на страната.
Дебатът около катастрофите и смъртността в никакъв случай не се изчерпва с качеството на настилките и останалата физическа инфраструктура. Тя обаче е не заобиколим фактор – и най-добрите шофьори и безопасни автомобили не могат да преодолеят лошото състояние на пътищата. По тази причина мерки, които целят спад на инцидентите по необходимост трябва да адресират качеството, както при изграждането, но особено при поддръжката на пътната мрежа.