Датата 4 март е най-тъжната в историята на Видин. На този ден през 1942 година Дунав навлиза в града и го залива с 2 до 5-метрова вълна. Това става в 2,30 часа през нощта, когато хората спят, а мъжете по това време са били на фронта. Няколко дни преди това при температури от минус 30 градуса, на завоя на реката се трупат ледени късове, които образуват стена, преграждаща водата. Тогава тя се насочва към града и го потопява за близо два месеца.
В ледените води загиват 13 души, падат 500 къщи, а други 500 са били полуразрушени. Веднага започва спасителна акция, в която участват рибари с лодките си, ученици и войници. Те свалят хората, качили се на покривите на къщите си, и ги прекарват до ж.п. гарата. Оттам с влак ги отправят към близкото село Видбол и София. Столичани приемат по домовете си бедстващите видинчани.
През следващите дни започва евакуация на населението. От града са изведени 19 000 души при 20 000 население тогава. Авиация разбива ледената стена и водата поема по течението си. Следите от наводнението ще бъдат отстарняви с години.
В държавния архив на Видин се пази снимка на лодкаря Хюсеин, който води цар Борис Трети из наводнените улици. Смята се, че той е пристигнал в града да види на място бедствието. Историците обаче твърдят, че това е станало през 1940 година, когато също е имало наводнение, но не с мащабите на това от 1942. При голямото наводнение е идвал вътрешният министър Габровски, който на място е ръководил спасителната акция.