На днешната дата преди 45 години от този свят нелепо си отиват футболните легенди на България и Левски Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков – Котето. Двамата загиват в жестока автомобилна катастрофа на Витиня. Гунди и Котето са две от безспорните фигури в историята на родния футбол.
На 30 юни 1971 година Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков пътуват от София за Враца, където са поканени да участват в мач по случай 50-годишнината на местния Ботев, с колата на Гунди Alfa Romeo – Giullia.
Около 11:30 часа в прохода Витиня колата се врязва в резервоара на товарен автомобил. Следва възпламеняване и двете футболни легенди изгарят живи.
Свидетели казват, че верен на своя стил Гунди не изчакал да получи рестото си. Ако двете футболни звезди бяха се забавили на бензиностанцията малко, то може би нямаше да катастрофират.
На погребението на всенародните любимци се изсипват повече от половин милион души от всички краища на България. Стълпотворението е толкова голямо, че когато траурното шествие достига до Централните софийски гробища последните участници в него са на Герена, където се състои поклонението.
Официалният сайт на Левски отбеляза 45-годишнината от смъртта на легендите Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков с трогателен текст. На този ден през 1971 година двамата претърпяха катастрофа на Витиня, която отне живота им.
Публикуваме текста без редакторска намеса:
Казват, че времето лекува и годините заличават раните от големите загуби. Изтекоха 45 години, а болката от липсата на двама необикновени футболисти остава.
Отново е 30 юни. Близо половин век след онзи ден, в който съдбата ни отне Георги Аспарухов и Никола Котков. И днес сякаш някакъв камък ляга върху гърдите и настъпва една непреодолимо протяжна тъга. Едно чувство за безсилие и съжаление. Мъка по ранна загуба, която отеква през летата.
Гунди и Котето вече ги няма. Останаха спомените, разказите и усмивките на докосналите се до тях. За останалите пък красивите разкази, приказките и уроците от едно романтично минало.
Днес, 45 години след трагедията на Витиня, България все още ги помни. Младите слушат прехласнати историите за тяхното майсторство и човешки достойнства, а по-възрастните все още не могат да повярват, че ги няма.
Тъгата по Гунди и Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Не е тъга само на спортната общественост, но и на цяла България. Защото загубата на доблестни хора винаги боли.
Имената на Гунди и Котков припомнят, че има легенди, които не умират. Приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се разказва от бащи на синове до ден днешен и не позволява пламъкът на величието им да угасне. Защото те останаха във футболната и обществена памет със своя чар и елегантност.
За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с Левски, и с националния отбор ще се помнят завинаги.Те обаче бяха всенародни любимци, защото притежаваха невероятни човешки качества. Затова и бяха толкова обичани.
Ние няма да ги забравим. Наша мисия е обаче да съхраним паметта, да разкажем за големите им постижения като спортисти и хора и да предадем достойнствата на техните характери, за да изградим бъдеще, с което те биха се гордели.
Ръководството, футболистите и служителите на ПФК Левски се покланят пред паметта на Георги Аспарухов и Никола Котков.
