На 6 ноември 2012 г. ни напусна българският патриарх Максим.
Марин Минков е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско, в благочестивото семейство на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова. Едва завършил прогимназия, родителите му дават по-малкия си, дванадесетгодишен син за послушник в недалечния Троянски манастир.
От 1929 до 1935 г. учи в Софийската Духовна семинария, която завършва с отличие. През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма "Успение Богородично" в Русе. От есента на 1938 до 1942 г. изучава богословие в СУ "Св. Климент Охридски", като през ваканциите е певец, билиотекар и проповедник в Троянската света обител.
На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския Митрополит Паисий.
След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност иеродякон Максим е близо пет години – от 1942 до лятото на 1947 г.
Междувременно, на 14 май 1944 г., в Черепишкия манастир "Успение Богородично" се състояло ръкоположението на о. Максим в йеромонашески чин от Врачанския Митрополит Паисий.
На 12 юли 1947 г. по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. Същата година от 1 септември до 1 май 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.
След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Св.Синод, като междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква (от 1957 до 1960 г.).
Хиротонисан е в епископски сан с титлата "Браницки" на 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".
На 30 октомври 1960 г. е избран, а на 20 ноември е канонически утвърден за Ловчански митрополит.
След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод, след което е избран и интронизиран за български патриарх и софийски митрополит на 4 юли 1971 г.
Патриарх Максим притежава редица награди и отличия:
– Орден „Народна република България“, I степен, (1974 г.)
– Орден „13 века България“, (1985 г.)
– Орден „Стара планина“, I степен, „за големите му заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на Българската православна църква и по повод 90 години от рождението му“ (връчен му от президента Георги Първанов през 2004 г.)
– Почетен гражданин на Троян, (2005 г.), София, (2011 г.) и Ловеч, (2012 г.).