Емил Нешев е директор на Планинската спасителна служба към БЧК. Има близо 30-годишен опит като планински спасител, участвал е в множество спасителни акции във всички планини в България. Разговаряме с него преди предстоящия зимен сезон и зачестилите бедствия с туристи в планините.
– Г-н Нешев, коя е основната, най-често срещана причина, туристите да изпадат в беда в планината?
– Основният проблем е подценяването на условията в планината и надценяването на собствените възможности на хората, които излизат в нея. Това е главната причина за инциденти и изпадане на туристи в ситуация да имат нужда от помощ. Подценяват условията, не търсят информация предварително, не се запознават с маршрута, който предприемат и това води до неприятни и опасни случки.
– Добре подготвени ли са българските планинари?
– Няма как да говорим общо за всички. Много често добре подготвени планинари предприемат по-големи рискове от възможностите си. Има и много туристи, които са недостатъчно подготвени за излизания в планината. Затова всичко е относително. Тази година, например, пострадал мъж от района на Благоевград между Малка Каменица и Голяма Каменица в Пирин, се оказа много здрав, жилав и добре подготвен планинар. Но въпреки това се наложи да му се окаже помощ дори и с намесата на хеликоптер, за да бъде спасен. Друг пример е с хора, които отиват на Витоша и си мислят, че са в парк. А всъщност планината си е планина. Много често се бъркат разходките с туризма. Хората излизат на разходка, а в действителност се оказва, че не са подготвени за преход в планината и трябва да се справят с условия, за които не са подготвени.
– Какво трябва да знаят туристите преди да отидат в планината?
– Първо човек трябва да събере достатъчно информация за маршрута, по който тръгва – да бъде сигурен, че е по неговите възможности и сили. Предварително да знае групата, с която тръгва (ако става дума за група). Всички участници да са еднакво подготвени, за да не се получават разногласия, които да доведат до взимане на грешни решения и до инциденти. Другото, с което трябва да се съобразят туристите, е сезонът, в който тръгват и да преценят екипировката си. При добрите планинари това е въпрос на рутина. Едно подценяване на условията може да доведе до инциденти. Има куп други неща, които могат да се кажат. Съветвам всеки, който има намерение да излезе в планината да си свали мобилното приложение на Планинската спасителна служба, което е безплатно. Чрез него много лесно може да се изпратят GPS координатите на туриста директно при нас в дежурния денонощен пост, което страшно би улеснило следващите ни действия – много по-бързо и адекватно бихме могли да окажем помощ. Благодарение на правилно подадени координати може да не се стигне до излизане на спасители в планината, а със съвети да се намери бърз изход от ситуацията.
– Какво ще посъветвате туристите, които ще посетят планината през предстоящата зима?
– Сега започва зимата и излизайки в планината човек трябва да се замисли подходящо ли е облечен. Ако пък предприема много трудни маршрути – дали си е взел всичко, което би му било необходимо. Планината е прекрасно и зареждащо място, но може да бъде и много опасна. Пожелавам на всички туристи безаварийни и прекрасни моменти в планините.
– Расте ли броят на хората, които са си направили планинска застраховка?
– Много се надявам техният брой да расте. Тук става дума за застрахователна култура. Може да говорим по-конкретно за това колко хора при нещастие са направили такава застраховка. Различните компании предлагат различен продукт и различна цена, която е от порядъка на 30 лв. в рамките на 12 месеца и с покритие 1000 лв. Отделно планинските застраховки могат да бъдат с допълнително покритие – например да обхващат и хеликоптерно спасяване.
– С колко доброволни спасители разполага ПСС?
– Правоспособните планински спасители в България са около 520 в цялата страна, покривайки всички планински райони, като само около 40 са щатни. Всички останали са доброволци.
За да излезе един доброволен спасител в планината и да окаже помощ, преди това трябва да е минал огромен път като подготовка, екипировка, знания, мотивация. Знак на съпричастност и уважение към този труд е човек да си направи планинска застраховка.
– Има ли интерес и желаещи за доброволци?
– Нямам притеснения от липса на желаещи. Всяка година 20-ина души са допуснати до курсовете за кандидат-планински спасители. Тези, които не издържат първоначалния подбор, имат възможност пак да опитат догодина.
– Какви са изискванията за работа като планински спасител?
– Първото и основно изискаване е кандидатите да бъдат планинари – да имат представа какво става в планината, да знаят какво означава човек да бедства и да разбират колко е важно и трудно да помогнеш на човек в нужда. Един от основните критерии е кандидат-спасителите да са добри скиори, препоръчително е да бъдат подготвени в сферата на алпинизма или да имат общи познания за катерене. Не на последно място е и добрата мотивация – да знаят защо искат да направят това. От там нататък следват две години курсове със зимен и летен профил за добиване на званието "стажант планински спасител", след което се провежда още един цикъл през следващата година, отново зимен и летен, вече за планински спасители.
– Кое е най-голямото предизвикателство при провеждането на спасителна акция?
– Най-голямото предизвикателство е да успееш да вземеш правилните решения в ситуация, в която човек бедства, а ти знаеш колко тежки са условията и какви са рисковете в планината за спасителите. Винаги в един процес при провеждане на спасителни акции като приоритет стои сигурността на спасителите. Изключително трудно е да направиш избора – дали да продължиш или да спреш акцията, за да запазиш живота и здравето на планинските спасители. За да вземеш такова решение, трябва да имаш страшно много опит.
През тези 30 години, в които съм участвал в спасителни акции, винаги съм се впечатлявал от всеотдайното желание на доброволци да ходят в планината и да оказват помощ, независимо от всичко останало. От друга страна е погледът на един спасен човек, когато всичко приключи по най-добрия начин. Това са уникални изживявания и моменти.
– Това ли ви мотивира?
– Това е и мотивация, и пълно удовлетворение от това, което си свършил. Че си успял да помогнеш и да спасиш човешки живот. Няма нищо по-ценно от това.