На 10 март честваме 74 години от спасяването на евреите в България по време на Втората световна война.
С целенасочени действия – протестни, законодателни, управленски и др., на парламентаристи и общественици българската държава оказва отпор на Хитлеристка Германия и не предприема кампания за изпращане на местните евреи в концлагери. Така са спасениоколо 50 000 души, живеещи на територията на България отпреди войната. Не са спасени обаче евреите на териториите с българско управление по време на войната.
Сред най-изявените активисти за спасяване на евреите в България са депутатът Димитър Пешев и софийският митрополит (после екзарх на БПЦ) Стефан I Български. Редица от тях са обявени в Израел за праведници от народите на света – израелско държавно почетно звание съгласно Закона за паметта за Катастрофата (1951).
Подготовката за депортацията на евреите от „старите граници“ на България започва в редица провинциални градове на 3 март 1943 г. с арести по списъци изготвени от Комисарството по еврейските въпроси. В следващите дни Пешев пише протестно писмо, което изпраща на председателя на Народното събрание Христо Калфов с подписите на 42-ма други депутати. В писмото Пешев заклеймява правителствената анти-еврейска политика и настоява тя да бъде променена. На следващото партийно събрание Филов – целейки да уязви Пешев лично – изисква депутатите от неговата партия, които са подкрепили писмото на Пешев, да оттеглят подкрепата си. 30 души отказват да го направят. Филов също поисква вот на недоверие спрямо Пешев и го отстранява от длъжността подпредседател на Народното събрание.
Така първоначалния опит за депортация на евреите от границите на България е осуетен. Данекер и Белев не се отказват от идеята за депортация на цялата българска еврейска общност, а Айхман продължава да настоява на важността на депортацията. Опитите за възобновяване на депортациите не дават резултат до края на войната.
Българската православна църква е номинирана за Нобелова награда за мир заради спасяването на българските евреи.