Всяка българска жена заслужава днес по едно цвете. Има обаче и нашенки, за които всеки ден се говори по света. Представяме ви част от тях.
Пророчицата Баба Ванга
Вангелия Гущерова е родена на 31 януари 1911 година в град Струмица, Югославия. Тя е прочута в целия свят със своите пророкувания и е призната за феномен, който има дарбата да предсказва бъдещето. Наричат момиченцето Вангелия – носителка на блага вест. Тригодишна тя загубва майка си, а баща й заминава на фронта по време на Първата световна война. Така израства почти сама, а когато е на 7 години, баща й Панде се жени повторно. През 1923 г. семейството се мести в Ново село и там Ванга преживява голямото нещастие в живото си. Когато отива до Ханската чешма, заедно със свои братовчедки, се вдига страшна буря и ветровете я отпращат на 2 км. навътре в полето. От пръстта и праха тя изпитва режеща болка и не може да отвори очите си. Следват три неуспешни операции, след които тя остава напълно сляпа едва на 12 години.
В този период започват да се случват и някои необикновени събития- тя често сънува и чува гласове, има видения, разговаря с мъртвите и растенията, предсказва събития, които се сбъдват с изключителна точност.
На 5 април 1941 г., й се явява конник с думите: “Утре започва войната!” И наистина, още на следващия ден германците нападат Югославия и Гърция. Цяла година почти не спи и денонощно приема посетители, за да ги известява за техните живи или убити роднини. От тогава това става същността и призванието на нейния живот, дори след като се омъжва за Димитър Гущеров и се мести да живее в Петрич.
През 1966 г. Ванга била поканена в София да кръсти сина на свои приятели. Писателите Венко Марковски и Иван Аржентински, почитатели на нейната дарба, използвали случая да я представят на Тодор Живков. Благодарение на него от следващата година тя става първата щатна гадателка в комунистическа България със заплата от 220 лева. Същевременно Ванга се превръща в обект на изследване.
Според проф. Георги Лозанов, който е започнал изследванията й още в края на 50-те години, Ванга е парагност – пророк, който може да предсказва бъдещето.
Малко преди смъртта си в местността “Рупите”, недалеч от Петрич, Ванга построява църквата “Света Петка”, която завещава на българския народ.
Най-голямата атентаторка през ХХ в.
На 13 януари 1928 г. българската революционерка Мара Бунева, член на Вътрешната македонска революционна организация, разстрелва Велимир Прелич, юрист на Скопската област.
Бунева е родена в северозападния македонски град Тетово. Между 1915-1917 г. учи в скопската стопанска гимназия и получава висше образование в Софийския университет, след което се омъжва за офицера от българската армия Иван Хранков. През 1926 г. се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година се развежда със съпруга си. През 1927 г. се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, като междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.
На 13 януари 1928 г. тя разстрелва Велимир Прелич край стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите.
Първата жена в света, участвала в боен полет
Името й е Райна Касабова, родена е през 1897 г. и още на 15 години се включва като доброволка в болница по време на Балканската война. Това я прави първата българска милосърдна сестра. През октомври 1912 г. над обсадения Одрин е извършен първият боен полет от български летци, следват още полети, в един от които Райна Касабова лети като наблюдател и хвърля позиви с призив да се спрат кръвопролитията.
В нейна чест Любен Овчаров пише „Полетът на самарянката: Документална повест за Райна Касабова“.
Българската Жана Д’Арк
Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна Княгиня, е българска учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. Родена е през 1856 г. в Панагюрище.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания – бита и оставена на хляб и вода повече от месец в пловдивския затвор. През 1876 г. тя успява да стигне в Москва с подправен паспорт.
Там учи три години медицина и става акушерка. Написва своята „Автобиография“, която излиза най-напред на руски език.
Българката с четири ордена „За храброст“
Родена през 1885 г., Донка Ушлинова се включва в четата на Славейко Арсов на 17 години и участва в десетки сражения на Илинденско-Преображенското въстание, в Балканската и в Първата световна война. Омъжва се на 15 години, но докато мъжът й е на гурбет, започва да я задиря чифлик-сайбията на селото. Донка го убива с помощта на свои роднини, с които бяга в гората. Там намират четата на Славейко Арсов. Осъдена е задочно от османските власти, а къщата й е разрушена.
Участията й във войните по-късно й носи общо четири ордена „За храброст“.
Първата българска светска учителка
Родената преди 200 години Анастасия Димитрова е била революционерка за времето си. Получава образованието си в Калоферския девически манастир и през 1841 г. в килия към църквата „Св. Николай“ в Плевен открива първото девическо взаимно училище, издържано от врачанския епископ Агапий. Момичетата, които завършвали училището, били едни от най-будните и дейни за времето си жени в българското образование. Те откривали после нови девически училища и в други градове и така допринасяли и за издигането на жената в обществото тогава.
Освен това, от съпруга си, който бил лекар, Димитрова усвоила и познанията за лечението на някои болести. Помагала е на много страдащи и е устройвала беседи на тема здравна хигиена.
Най-високият връх в историческите ни романи
Достига го Фани Попова-Мутафова с нейните омагьосващи пресъздавания на исторически събития. Книгите й, като „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“, „Последният Асеновец“ и други, могат да накарат всяко дете да заобича историята.
Но освен талантлив автор, Фани Попова-Мутафова е била и един от най-добрите ни преводачи от италиански. Имала е епически размах на писането – всяка година издавала по книга, а първите й са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. За писателката поетът Кирил Христов казва: „Най-високият връх, достигнат от българска жена, който напълно я изравнява с мъжа.“
Героизмът на баба Тонка Обретенова
Някои имена в историята стават символи на цели епохи. За България такъв символ е Тонка Тихова Обретенова, позната като Баба Тонка. България може да няма световна революционерка, но има Баба Тонка – въплъщение на силата на женското начало в епохата на Българското възраждане сред подчертано мъжкия състав на нашата националноосвободителна революция. Животът й не се отличава от битието на хиляди български жени от онова време – на добра стопанка и трудолюбива къщовница. Ражда седем деца – пет момчета и две момичета. Всички те по-късно се включват в националноосвободителното движение.
Баба Тонка е в основата на освободителните борби от края на 60-те и началото на 70-те години на XIX в. Къщата на смелата българка става главен разпределителен център за революционната дейност в района. Когато започва подготовката на Априлското въстание, почти цялата кореспонденция между Гюргевския революционен комитет и вътрешността на българските земи минава през къщата и през ръцете на Баба Тонка. За по-малко от осем години тя загубва четирима от петимата си синове, дали младостта си за българската свобода.
Няма по-ярък пример в българската история за приемственост на поколенията в борбата за Освобождение от това, което направи за тази свобода Баба Тонка със своите синове и дъщери.