Синдикат “Образование” направи национално проучване по повод провеждането на директорски конкурси в страната, след промяната на Наредба № 16 от 01.07.2022 г. за избор на директори.
Анкетирани са 1457 участници, от които 90,7% са учители и директори, а 2% са родители. Сред участниците доминира възрастовата група между 50 и 60 години, което е релевантно и на средната възраст на учителите в България.
Според 83.1% от респондентите при провеждането на директорските конкурси ще има опити за партийни лобирания. Само 5,6% смятат, че правилата са добри.
По отношение на въвеждането на аудио-видеонаблюдение и аудио- видеозапис, заложени в чл. 31 от Наредбата – 56.4% от анкетираните не смятат, че промяната е релевантна в логистиката на конкурса за избор на директор. Според тях това унижава и руши доверието към бъдещите директори. 17,8% отговарят също отрицателно, но с довода, че няма популярни такива изисквания при конкурси в други браншове. И все пак 18,9% смятат, че видеонаблюдението ще гарантира прозрачност.
На въпроса “Смятате ли, че в състава на конкурсната комисия за директори, според чл. 16 от горецитираната наредба, трябва да има член на обществения съвет в образователната институция, без изискване за владеене на български език и притежание на педагогическо образование?”
72,5 % от участниците са отговорили с “Не”;
16,2% са отговорили с “Да, ако е с висше образование”;
6,8% – “Участва, защото родителите са важен партиен електорат”;
4,5% – “Не мога да преценя”.
79,5% утвърждават позицията, че “Обществения съвет” няма необходимата експертиза и не трябва да участва. Трудно обяснима е волята на законодателя, да настоява за неговото участие, посочват от Синдикат “Образование”.
68.8% от анкетираните са категорични, че в състава на конкурсната комисия за избор на директор трябва да има член на представителните образователни синдикати. 12,9% нямат против да участва синдикатът, в който членува кандидатът. Други 12,9% отговарят отрицателно.
Тук респондентите са категорични, че синдикатите трябва да участват в комисиите за избор на своите директори. В същото време е необясним този страх на законодателя от това да допусне учителите, изтъкват от Синдикат “Образование”.
Близо половината от анкетираните са на мнение, че в състава на конкурсната комисия трябва да има член на Представителните образователни работодателски организации. 31.8% са против, а останалите 19.2% не могат да преценят. Все пак и тук доминира нагласата – в комисиите за избор на директори да участват директори.
На въпроса “Смятате ли, че връщането на изискване за концепция за стратегическо управление на институцията за период от три години, според чл. 8, ал.2 т.3, от наредба 16, която беше изисквана преди 25 години, ще гарантира избора на добрите директори?” – 60,7% отговарят с “Не, защото няма изискване за контрол на изпълнението и е формално” и само 27,3% смятат, че това е нещо смислено и ще гарантира качество на управлението.
Следващият въпрос “Смятате ли, че директорът на образователна институция трябва да има диплом или квалификация в специалност “Управление на образованието”? е постигнал 59,2% очакване за предварителен ценз по мениджмънт в образователното управление, а 36,3% смятат, че бъдещите директори могат да се квалифицират в движение.
По отношение на мандатността – 62,5% вярват във формата “5 години, с неограничен брой мандати”, 16,7% са за това “директорската длъжност да бъде на ротационен принцип със смяна на образователните институции”, а 10,4% не смятат, че трябва да бъде мандатна. От анкетираните 4,8% смятат, че МОН не може да организира конкурси в 4300 образователни институции на 5 години.
За работата на директорите в пенсионна възраст “Колко да работят директорите на образователни институции в пенсионна възраст?”, респондентите отговарят:
70,1% – “Да ги пенсионират своевременно с текст в ЗПУО”;
16,4% – “До 2 години”;
3,7% – “До 3 години”;
4,5% – “До 4 години”.
Проучването е проведено в периода от 14 декември 2023 г. до 2 януари 2024 г.
