Около 900 000 са българите, които нито работят, нито учат, съобщи Стефано Скарпета, Директор на Дирекция “Заетост, труд и социални въпроси” в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). На онлайн форум той представи основни констатации от доклада за България на тема “Връзка между хората и работните места: Достигане до неактивните и безработните лица в България и активирането им“.
Докладът е изготвен като част от проект “Реформиране на съществуващите и разработване на нови мерки за активиране на неактивни лица и тяхното включване в пазара на труда в България”, който е съфинансиран от Европейския съюз и се изпълнява в сътрудничество с Европейската комисия чрез Програмата за подкрепа на структурните реформи, пише dariknews.bg.
Едва около 20 процента от хората, които нито работят, нито учат, са регистрирани в Агенцията по заетостта, което е изключително малко в сравнение с данните от други държави. Много е трудно да бъдат достигнати, голяма част от тях са с ниско образование, с малко умения, подходящи за пазара на труда, констатират експертите.
Анализът на данните в доклада показва, че по-голямата част от неактивните и безработните в България принадлежат към една или няколко уязвими групи: млади хора под 30 години, които нито работят, нито учат – около 170 000 души, представители на етнически малцинства, особено ромите и турската общност – 350 000 души, хора, които не работят, защото имат семейни ангажименти като грижи за малки деца или по-възрастни членове на семейството – 290 000 души, предимно жени, трайно болни хора/хора с увреждания – 190 000 души, възрастни, близо до пенсионна възраст – 340 000 души.
През последните десет години, преди COVID -19 кризата, България постигна сериозен напредък на пазара на труда – нивото на безработица е относително ниско за ЕС, отбелязва се и повишаване на броя на наетите, като нивата на заетост нараснаха от под 60 процента сред 15-64 годишните преди 10 години до 68,5 процента в края на 2021 г., каза Стефано Скарпета.