В хода на Първата световна война след двудневни ожесточени боеве на 19 септември 1918 г. 9-а пехотна плевенска дивизия с командир ген. Владимир Вазов спира настъплението на англичаните при Дойран.
Три дни по-рано частите на Антантата започват поредно масирано настъпление срещу Дойранската позиция. Срещу защитаващата я една българска дивизия с 30 000 души са хвърлени 4 английски и 2 гръцки дивизии с числен състав над 75 000 души, под командването на генерал Джордж Милн.
В резултат на двудневните ожесточени боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе. В същото време обаче е извършен пробивът при Добро поле и командващият Девета Плевенска дивизия генерал-майор Владимир Вазов получава заповед за отстъпление.
Победата при Дойран все пак е използвана, за да може водената от Андрей Ляпчев българска делегация на преговорите за примирие в Солун да издейства България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.
