На 2 януари 1922 г. е родена една от най-големите български поетеси – Блага Димитрова. Тя се ражда в семейството на майка учителка и баща юрист.
Израства във Велико Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.
Издъхва на 2 май 2003 г. след сериозно онкологично заболяване и тежък инсулт.
Ето някои от незабравимите нейни цитати:
"Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!"
"Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква тайна, гъста наслада се крие в това безмълвие, всеки мъж сам си знае. Може би това е ревнивото чувство на собственик, който не допуща да сподели любимата с друг? Може би това е израз на закрила и нежност към жената? Може би това е стеснението, което в любовния миг е било изтласкано от страстта, за да нахлуе след това с по-голяма сила? А може би това е мъжкият инстинкт да спечели жената завинаги: защото само мълчаливият, дискретен мъж е истински мъж в очите на една жена."
"Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?"
"Женската усмивка има сила на удар, особено ако е придружена от ласкателство…"
"Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява!"
"Едва сега разбираме: никой от нас не е бил никога какъвто трябва и може, а все е щял да бъде."
"Да разбереш, че си ограничен – от там започва твоята безграничност."
"Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението."
"Любовта е една смела крачка към неизвестността."