Доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН разказа за проекта “3D данни за културното наследство чрез триизмерна автоматизирана научно обоснована цифровизация”. Пред БНР тя уточни, че проектът е насочен към съвременно документиране и опазване на българското традиционно танцово наследство. Чрез най-новите цифрови технологии екипът цели да запише, превърне в 3D модел и съхрани едни от най-застрашените културни форми – хорото и традиционната игра.
По думите ѝ, старите хора̀ със специфичен стил на танцуване постепенно изчезват, а практиките все повече се променят и се превръщат в сценични и клубни форми. Именно това е основният мотив зад проекта, финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост.
Тончева обясни, че се използват инерционни системи за улавяне на движението – 17 сензора, които се поставят върху тялото и превръщат движенията на танцьора в 3D аватар. Макар технологията да е позната от филмовата индустрия и успешно да се използва в медицината и спорта, екипът се интересува от човека, който танцува, и от самото хоро като колективна игра.
За първи път се прави подобна цифровизация със седем едновременно танцуващи човека, за да може да се проследи динамиката на танца и синхронът между участниците. Проектът се базира на експерименти, чиято цел е изработването на стандартизиран протокол за етично провеждане на 3D цифровизация на групови практики от областта на нематериалното културно наследство.
Тя разказа, че екипът е интердисциплинарен и включва програмисти, етнохореолози, етномузиколози, етнолози и медици. Освен улавяне на самото движение, се правят медицински измервания и се събират антропометрични данни, както и се провеждат пространни етноложки интервюта, свързани с двигателната история на човека и контекстите, в които танцува.
Според Тончева проектът е срещнал сериозни затруднения заради забавена обществена поръчка за доставката на сензорите, но въпреки това екипът е достигнал ниво на технологична готовност 7 след провеждането на пет експеримента с различни групи танцуващи.
Сред участниците са били самите изследователи, танцов ансамбъл, танцов клуб, Бистришките баби и техните внучки, и накрая жители на село Софрониево.
В Софрониево екипът е успял да цифровизира “Хоро на мъртвите”, което се играе в понеделника след Великден. Тончева подчерта, че идеята е дошла от самите хора в селото и от читалище “Пробуда – 1927 – Софрониево”, които са повярвали, че така техните хора̀ могат да бъдат съхранени и след повече от сто години да могат да бъдат гледани и разучавани в 3D формат.
По време на Деня на отворените врати посетителите ще могат да разгледат и дори да изпробват сензорите, и да видят себе си като 3D фигури. Освен цифровизацията, екипът осъществява и фото и видео документиране, а на събитието ще бъдат показани и визуални материали от работата по проекта.
