Справедливият енергиен преход в област Кюстендил има едно голямо предимство пред останалата част от страната – регионът разполага с изключително лоялна, технически грамотна работна ръка в разцвета на силите си, която категорично отказва да емигрира. Ако обаче държавата не подкрепи спешно местния бизнес, Кюстендил е заплашен от икономическо „цунами“.
Това сочат данните от мащабно проучване на синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“, проведено сред 1 106 души в областта, чийто поминък е косвено обвързан с въглищния сектор и централите. Изследването разбива на пух и прах мита за мобилния български работник, готов да тръгне след куфарите.
Край на мита за мобилността: Хората искат работа тук и сега
Резултатите от картографирането в Кюстендил са безпрецедентни за пазара на труда:
-
Внушителните 85.3% от хората заявяват категорично, че искат да останат в същите предприятия, дори ако дейността им се промени радикално;
-
70% от работещите твърдо отказват да пътуват на разстояние, по-голямо от 50 км за работа;
-
72.2% от изследваните са в активна възраст и им остават повече от 11 години до пенсия – това е гръбнакът на местната икономика, който иска да гради бъдещето си в региона.
„Невидимите експерти“: Без офиси, хората искат ВЕИ и занаят
Когато София говори за преквалификация, често се визират „дигитални умения“ и работа в офис. Реалността на терен в Кюстендил обаче е чисто техническа. Местните работници не искат да стават програмисти – те искат да продължат да създават и поправят с ръцете си.
Над 43% от анкетираните притежават средно техническо образование. Има огромен и напълно реален интерес към новите енергийни технологии: 17.3% искат веднага да се насочат към монтаж на фотоволтаични системи и батерии за съхранение на енергия.
Големият проблем е, че 83.7% от тези опитни майстори нямат официален сертификат за квалификация за уменията, които реално упражняват. Тези „невидими експерти“ нямат нужда от фундаментално преобучение, а от бързо държавно признаване (валидиране) на занаята им, за да станат легитимен двигател на новия зелен сектор в региона.
Страховете на бизнеса: Оцеляване при 50% срив на приходите
Прагматизмът на хората в Кюстендил обаче се сблъсква челно със суровата реалност и възможностите на местните мениджъри. Близо 40% от анкетираните са категорични, че няма да започнат нова работа за чиста заплата под 1300 евро нето (около 2500 лв.), за да покриват сметките на семействата си.
В същото време местните предприятия, силно обвързани с въглищния сектор, прогнозират драматичен спад на приходите си – между 30% и 50%. Когато една фабрика или логистична фирма в Кюстендил изгуби половината от доходите си, преквалификацията на персонала става вторичен въпрос – основният е самото физическо оцеляване на бизнеса. Без директни държавни субсидии за диверсификация на тези компании, рискът от фалити е огромен.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
