Анита Ванцова е ръководител на групата за народни танци “Заиграй, заиграй” към Народно читалище “Братя Миладинови-1917”. Съставът за народни танци се посещава от години от княжевци и гостите на квартала. Защо се възражда любовта към българските народни танци и фолклор от хората в активна възраст? Как космическите ритми на българските хора и танци карат хора от различни професии вече 15 години два пъти седмично да бързат към залата за народни танци с ръководител Анита Ванцова. Защото самата тя – стъпила от пет годишна на сцената в Ботевград, завършила професионално образование за хореограф в Югозападния университет, работила като млад преподавател, но житейските препятствия така обръщат живота й, че й се налага да търси реализация в здравеопазването, днес дори учи за клиничен лаборант, въпреки съдбата никога не обръща гръб на народните танци? Кое онова необяснимото, космическото, кармичното, грабващото в българските народни танци? Прочетете повече за Анита, която е гост в рубриката на БНР – “Вдъхновяващите”.
В сърцето на София, в квартал Княжево, една група любители на народните танци вече 15 години събира хора от различни възрасти и различни квартали. “Заиграй, заиграй” не е просто танцова група, а истинско семейство, което се подкрепя взаимно в трудностите на живота и намира радост и освобождение чрез българските народни танци.
От 12 до 74 години – заедно в танца
В групата “Заиграй, заиграй” танцуват хора на различна възраст – от 12-годишни младежи до 74-годишни възрастни хора. Въпреки различията в годините, танците ги свързват и ги правят по-близки. Танцуването се е превърнало в не само в начин за изразяване на емоции, но и в катарзис – начин за отърсване от ежедневните грижи и стрес.
Танците са начин на живот
Анита, ръководителката на групата, споделя, че за нея народните танци са “свобода на душата и тялото”. През годините тя е преминала през здравословни проблеми, които я накарали да се съмнява дали ще може да продължи да танцува. Но въпреки предупрежденията от лекарите тя продължава и днес танцува без болка. “Танците лекуват много. Когато дойда в залата, болките изчезват”, разказва тя.
Приятелство и подкрепа в групата
Групата не се събира само за танци, а и за подкрепа и споделяне на радости и болки. Те се срещат два пъти седмично, а през годината почиват само през август, когато читалището затваря. Членовете на групата споделят, че това време е за тях истински релакс и начин да се свържат със себе си и с другите. За тях танците са не само физическо натоварване, но и начин да избягат от ежедневието и проблемите, които всеки ден носи.
Младите танцьори – новото поколение
Интересът на младите хора към народните танци също расте. Групата “Заиграй, заиграй” приветства младежи от различни възрасти и градове, като става все по-популярна сред хората, които искат да се върнат към корените си и да усетят българската култура чрез танците. Според участниците народните танци са начин за разтоварване и поддържане на физическа активност без да се натоварват. Много от тях водят и своите деца и внуци, за да ги запознаят с традициите и да им дадат шанс да преживеят нещо специално.
Народните танци – повече от хоби
Една от ключовите теми, които се появяват в интервюто с участниците, е лечебната сила на народните танци. “Танцуването на народните танци има лечебна сила, не само за душата, но и за тялото”, казва Нели Милкова, една от танцьорките в групата. “Танците не само освобождават емоциите, но и ни помагат да се чувстваме живи и здрави.”
Без конкурси, но с много сърце
Групата не се интересува от конкурси, а по-скоро от това да се насладят на танца заради самия него. За ръководителката Анита и участниците, важното е да се отпуснат и да се наслаждават на момента, без да се притесняват за резултати или оценки. За тях танците не са просто изкуство, а начин да се свържат с традицията, с хората около тях и със себе си.
