Съюзът на парамедиците в България (СПБ) постигна ключов успех за развитието на спешната медицинска помощ с приемането на новия Държавен образователен стандарт за професията „Парамедик“. Тя вече е част от направление „Здравни грижи“ и получава ясно регламентирани компетентности и възможности за реализация. Стандартът е обнародван в последния брой на „Държавен вестник“.
Зад този резултат стои огромен, близо тригодишен труд на Съюза, десетки срещи, аргументирани становища, упорита защита пред институции в условията на постоянно сменящи се правителства, съсловни организации и синдикати, някои от които дълго се опитваха да задържат парамедиците извън активното участие в спешната помощ.
Новата нормативна рамка създава модерна и европейски съпоставима система за обучение и квалификация. Липсата на такъв стандарт досега поставяше парамедиците в своеобразна „сива зона“ и често служеше като аргумент за ограниченото им участие в системата на спешната помощ. Така, въпреки хроничния недостиг на кадри, много обучени специалисти не намираха реализация в България.
Две нива на професионална квалификация
Стандартът въвежда две нива на професионална квалификация с възможност за кариерно развитие и международно признаване. За първи път са ясно определени компетентностите на парамедиците, включително животоспасяващи действия, мониторинг на пациента, самостоятелни решения и ръководство на екип според нивото на квалификация. Завършилите могат да работят в екипите на спешната помощ, в структурите за сигурност, при бедствия и аварии, да обезпечават спортни и големи събития, както и в международни мисии и хуманитарни организации.
„Това е победа не само за парамедиците, а за цялата система на спешната медицинска помощ и за пациента, който трябва да стои в нейния център. Но стандартът сам по себе си не решава проблемите. Необходима е ясна, публична и измерима визия за развитието на спешната помощ“, заяви председателят на СПБ Ива Пехливанска.
Организацията настоява за механизъм за обществен контрол върху държавната политика с реално участие, а не формални консултации. Парамедиците искат публичност за състоянието на Спешната помощ – достъпни за обществото данни за времето за отговор, кадрова обезпечаност, реализацията на новите специалисти и резултатите за пациента и да се потърси отговорност там, където спешната помощ е в режим на оцеляване, вместо на развитие.
