Екстремните горещини са сред най-смъртоносните природни явления в света. Продължителното излагане на високи температури увеличава риска от топлинно изтощение, топлинен удар, обезводняване и влошаване на сърдечно-съдови, дихателни и бъбречни заболявания. Най-уязвими са възрастните хора, малките деца, бременните жени, хората с хронични заболявания, както и работещите на открито.
От началото на лятото над 1300 души са починали само в Европа вследствие на горещата вълна. Голяма част от тях са хора на възраст над 65 години. Регистрирано е 40% увеличение на броя на хората, починали у дома. Особено опасни са т.нар. тропически нощи, когато температурата не се понижава достатъчно и организмът не успява да се възстанови.
Именно затова адаптацията към горещите вълни все повече се разглежда не само като екологична, а и като ключова мярка за обществено здраве. С повишаването на летните температури това важи и за българските градове.
Концепцията за климатичните убежища набира популярност през последните години като част от градската адаптация към климатичните промени. Идеята се заражда в Барселона, където учени и местната власт създават мрежа от достъпни обществени пространства – библиотеки, училища, паркове, обществени сгради и сенчести външни зони, които предлагат „термично облекчение“ по време на горещи вълни.
Идеята обаче надхвърля осигуряването на прохлада. Според концепцията, разработената от Лабораторията на Барселона за екологична справедливост в градска среда (Barcelona Lab for Urban Environmental Justice), климатичните убежища трябва да бъдат леснодостъпни, безопасни и приобщаващи места, които съчетават охлаждане чрез зеленина, вода и подходяща инфраструктура с възможности за почивка, грижа и социални контакти, като поставят специален акцент върху нуждите на най-уязвимите групи.
Има ли място за подобна мярка и в българските градове?
Европейският опит показва, че най-ефективни са решенията, които комбинират повече зеленина, водни елементи, пропускливи настилки и зони за отдих. Може ли и в България да бъдат създадени подобни пространства?
От Министерството на околната среда и водите разказаха пред ESGnews.bg, че до лятото на 2027 г. ще бъде разработена нова Стратегия за действие при горещи вълни с фокус върху най-уязвимите групи – възрастни хора, деца и хора с хронични заболявания. За целта в София се анализират данни от предишни горещи периоди, за да бъдат определени температурни прагове за активиране на допълнителни мерки, включително отваряне на климатични убежища в столицата.
„Проучваме налични данни за това как продължителната горещина се е отразила на честотата на тежките случаи като инфаркти и инсулти, както и на хоспитализациите в София. Надяваме се това да ни помогне да определим температурни прагове и условия, при които да предприемем допълнителни мерки – подготвяне на здравните заведения, отваряне на бъдещите климатични убежища, информиране на хората“, разказа пред ESGnews.bg Апостол Дянков, началник-отдел „Климат и енергия“ в Столична община.
През април Столичният общински съвет прие актуализирания План за действие за устойчива енергия и климат, който за първи път предвижда създаването на мрежа от климатични убежища на територията на София.
Вдъхновението идва от добри европейски практики. В испанския град Валенсия вече функционира мрежа от обществени сгради, които разширяват работното си време и осигуряват климатизирана среда и безплатна питейна вода за гражданите по време на горещи вълни.
„Въпреки че може би звучат малко плашещо, „климатичните убежища“ всъщност може да бъдат широк набор от места, включително съществуващи обществени и културни пространства, образователни институции и зелени площи, които могат да осигурят комфортна среда за гражданите, работещите и учащите при екстремни климатични условия“, обясни Апостол Дянков.
Първото климатично убежище в София
Първата подобна инициатива в столицата вече е факт. С подкрепата на Асоциацията за развитие на София и европейския проект Be Ready по програма „Интеррег Дунав“ беше създадено климатично убежище на ул. „Веслец“ в района на Лъвов мост.
„Анализите показаха, че София също е изправена пред все по-чести и продължителни горещи вълни, а някои части на града се загряват с 5-10 градуса повече от други. Затова потърсихме практически модел, който едновременно да осигурява прохлада, да подобрява градската среда и да ангажира местната общност“, разказа Светлана Ломева, директор на Асоциацията за развитие на София.
По думите ѝ мястото не е избрано случайно. Районът около Лъвов мост е сред местата в София, които са особено уязвими на ефекта на градския топлинен остров.
„Това е гъсто застроена зона с интензивен трафик, oграничени сенчести пространства и високо натоварване през летните месеци. Освен това там живеят и преминават много различни групи хора, включително възрастни, граждани с по-ниски доходи, граждани на трети страни и други уязвими групи. Именно затова мястото беше избрано като подходящо за пилотно решение с реален обществен ефект“, посочи тя.
Проектът превръща занемарено пространство в място за прохлада, социални контакти и образование по темите за климатичните промени. В процеса на облагородяване са участвали над 130 граждани, а пространството вече се използва активно от местната общност. Пилотният проект има за цел да покаже как подобни решения могат да бъдат прилагани и в други части на София, а защо не и в други български градове.
„След оценка на резултатите и натрупания опит бихме искали моделът да бъде надграден и адаптиран към различни квартали и обществени пространства, особено в райони, които са силно засегнати от летните горещини. Конкретни бъдещи локации ще бъдат определяни в партньорство със Столична община, районните администрации и местните общности. Ще се стремим отново да следваме принципите на Новия европейски Баухаус: устойчивост, естетика и приобщаване на всички,“ казва Севдалина Войнова, програмен директор на Асоциацията за развитие на София.
Тя разказа още, че приоритетни биха били квартали и зони с висока степен на застрояване, интензивен автомобилен трафик и недостиг на зелени площи. Сред тях са районите около големите транспортни възли, както и квартали с по-висока концентрация на уязвими групи от населението, които нямат климатизирани жилища, нито достъп до подходящи паркове.
„Важен критерий е не само измереният топлинен риск, но и потенциалът подобни пространства да носят социални ползи за местните общности“, допълни Севдалина Войнова.
Климатичните убежища са само първата стъпка
Колкото и полезни да са климатичните убежища, те не могат да заменят дългосрочните решения за адаптация на градовете. Истинската устойчивост изисква повече паркове и дървета, свързани зелени системи, водни площи, по-малко запечатани повърхности, устойчиво градоустройство и строителство, което отчита бъдещия климат.
В София тези въпроси стават все по-важни на фона на интензивното застрояване, недостига на качествени зелени пространства в някои квартали и загубата на естествени терени, които охлаждат града.
Климатичните убежища могат да бъдат ценна мярка за реакция при екстремни горещини, но няма как да компенсират липсата на дългосрочна визия за развитието на градската среда. Ако искаме София да бъде по-устойчива през следващите десетилетия, адаптацията трябва да започва още от начина, по който планираме, строим и озеленяваме града.
Източници:
https://earth.org/what-do-heatwaves-tell-us-about-climate-change/
https://esgnews.bg/nad-1300-dushi-sa-pochinali-vsledstvie-na-goresthata-valna-v-evropa/
https://www.bcnuej.org/projects/climate-refuges/
https://esgnews.bg/ispaniya-sazdava-naczionalna-mrezha-ot-klimatichni-ubezhistha/
Съдържанието е извлечено от външен източник. Можете да прочетете пълния текст на новината ТУК .
