Европа доминира в новите глобални класации за устойчивост, но експертите предупреждават, че всички държави са „все още далеч от критичните цели“ за справяне с изменението на климата. Индексът за екологични показатели (EPI) – изготвен от изследователи в Йейлския и Колумбийския университет – се публикува на всеки две години и класира страни от цял свят по ангажимент към устойчивостта.
Той се фокусира върху 47 различни показателя, които са разделени в 12 категории, включително смекчаване на изменението на климата, качество на въздуха, гори, водни ресурси, управление на отпадъците и биоразнообразие, пише euronews.com.
Използвайки данни от големи изследователски институции, международни организации и други събирачи на информация, като например Института за световни ресурси и програмата „Коперник“ на ЕС, всяка страна получава оценка от 0 до 100.
Естония оглавява класацията за устойчивост
Естония оглавява класацията, до голяма степен благодарение на значителното намаляване на емисиите на парникови газове при производството на електроенергия през последното десетилетие. През последните години страната намали зависимостта си от производството на електроенергия от местен нефтен шист, богата на енергия седиментна скала.
Въпреки че нефтен шист остава основният енергиен източник в страната, бумът на възобновяемите енергийни източници помага на Естония да се откаже от изкопаемите горива – предимно чрез силата на слънчевата енергия.
Според Международната агенция по енергетика (МАЕ), Естония се стреми да ускори прехода си към чиста енергия с цел да покрие 100% от годишното си производство на електроенергия с възобновяеми енергийни източници до 2030 г. Това е част от по-широката цел на страната за постигане на климатична неутралност до 2050 г.
Естония също така спечели благодарение на усилията си за укрепване на биоразнообразието и защитата на екосистемите. Повече от 50% от сушата ѝ е покрита с гори и защитени влажни зони, което я прави дом на повече от 300 вида птици.
Естония обаче постигна само 75 точки от възможни 100, което показва, че дори като победител – тя е далеч от мястото, където трябва да бъде.
„Ако страните се стремят да поддържат траектория към нетни нулеви емисии до 2050 г., те ще трябва непрекъснато да постигат големи намаления на емисиите, което ще изисква допълнителни политики в бъдеще“, казва Зак Вендлинг, водещ автор на доклада.
Люксембург се нарежда на второ място, отбелязвайки 74 точки, следван от Обединеното кралство (72), Финландия (71) и Нидерландия (71). На дъното на класацията е Лаос, следван от Индия, Бангладеш, Мали и Виетнам. Експерти предупреждават, че всички тези държави са изправени пред „сериозно влошаване на околната среда, което представлява пряка заплаха за човешкото здраве и критичните екосистеми“.
Индекс на екологичните показатели за 2026 г.
САЩ падат на 27-мо място
Докладът предупреждава, че Китай и Съединените щати – най-големите емитенти на парникови газове в света – вероятно ще „изостанат“ от глобалната цел за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. Класацията обаче използва данни до 2024 г., представляващи последната част от президентството на Джо Байдън, а не на Доналд Тръмп.
След завръщането си в Белия кабинет, Тръмп постоянно се опитва да стимулира замърсяващите въглища, да спре разширяването на офшорните вятърни паркове и изтегли САЩ от няколко ключови климатични цели на ООН.
Резултатът на САЩ отразява силни резултати по въпросите на екологичното здраве, но слаби резултати по отношение на опазването на биоразнообразието и показателите за изменението на климата.
Съдържанието е извлечено от външен източник. Можете да прочетете пълния текст на новината ТУК .
