Бюджетът за 2026 г. беше приет в Народното събрание . Това се случи със 143 гласа „за“, сред които тези на ПБ и ДПС, 81 народни представители гласуваха „против“, а въздържали се нямаше. Финансовият министър Гълъб Донев го представи като първа стъпка към стабилност, докато ГЕРБ-СДС и Асен Василев атакуваха сметките от различни позиции – едните заради риска от ново задлъжняване, а другият заради твърденията за наследени разходи и прекомерно раздутата несоциална част, предаде БГНЕС.
Старите задължения зад новия дефицит
Гълъб Донев определи проектобюджета като “смел, но не и безразсъден”. По думите му в него има амбиция реалното състояние на публичните финанси да бъде показано без “трикове и фокуси”, както и воля за спиране на видимите “кранчета” и невидимите “течове”, през които изтичат обществени средства.
“Това е смел бюджет, който назовава нещата с истинските им имена, и не се бои да започне да ги променя”, заяви финансовият министър.
Той отхвърли твърденията, че заложеният дефицит от 5,7% е създаден от настоящото правителство. Според него той е резултат от натрупани през последните години задължения, поети ангажименти и предварително отчетени приходи.
По разчетите на министерството на финансите 3,268 млрд. евро са вече поети задължения в разходната част. Още 1,013 млрд. евро няма да постъпят през тази година, защото са били авансово отчетени като приходи през 2025 г. Така общо 4,281 млрд. евро, или 3,4% от БВП, се формират от стари ангажименти и предварително използвани приходи.
Без тях дефицитът за 2026 г. би бил 2,910 млрд. евро, или 2,3% от БВП. Тъй като тези задължения не могат просто да бъдат заличени от държавната сметка, проектът предвижда дефицит от 7,191 млрд. евро.
“5,7% не е дефицитът на настоящето правителство, а бюджетният дефицит, който е израз на натрупаните дефицити в управлението на публичните финанси в последните години”, подчерта Донев.
Нов дълг до 10,1 млрд. евро
Максималният размер на новия държавен дълг, който ще бъде поет през годината, е 10,1 млрд. евро. В тази сума влиза и заем до 3,3 млрд. евро по европейския инструмент SAFE. Средствата ще могат да бъдат използвани за рефинансиране на съществуващ дълг, покриване на бюджетния дефицит, предварително финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост и придобиване на дялове, акции и участия.
Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1% от брутния вътрешен продукт. Според Донев реалният дефицит може да остане и под заложеното равнище, ако бъдат реализирани икономии при европейското финансиране.
По-високи винетки и осигурителни прагове
Сред приходните мерки в проектобюджета са увеличение на акциза върху тютюневите изделия, повишаване на максималния осигурителен доход на 2300 евро от 1 август и ръст на минималните осигурителни прагове по икономически дейности.
От същата дата винетките трябва да поскъпнат с 30%.
Предвижда се държавните служители и работещите по Закона за съдебната власт вече сами да плащат осигурителните си вноски. За да бъде запазен нетният им доход, увеличението ще бъде компенсирано чрез възнагражденията.
Правителството предлага още премахване на автоматичното обвързване на заплати със средната и минималната работна заплата, срокове за промяна на механизма за определяне на минималното възнаграждение и първа фаза на административна реформа. Тя включва структурна оптимизация, съкращаване на административните разходи, 10% оптимизация на средствата за персонал и поетапно изчистване на просрочените задължения.
За общинската инвестиционна програма са предвидени 1,108 млрд. евро. Според Донев през 2024 и 2025 г. тя не е била реално обезпечена, което е довело до натрупване на неразплатени проекти в цялата страна.
Капиталовите разходи по Плана за възстановяване и европейските програми са заложени в пълен размер от 5,332 млрд. евро.
ГЕРБ: Дефицитът означава дълг, лихви и инфлация
Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС отхвърли тезата, че ограничаването на дефицита до 3% би задушило икономиката и би намалило растежа.
“Аз категорично смятам, че това не е така. Този дефицит означава по-голям дълг, повече разходи за лихви, по-висока инфлация, съответно задлъжняват следващите поколения след нас”, заяви тя.
Петкова разкритикува увеличаването на осигурителната тежест, минималните осигурителни прагове и цената на винетките. Според нея през преходните и заключителните разпоредби се променя и начинът за определяне на трудовия стаж, без да бъде проведен достатъчно широк дебат.
Тя постави под въпрос и размера на дълга, като противопостави заемното финансиране до 3,3 млрд. евро по SAFE на общия годишен лимит от 10,1 млрд. евро.
“Ние от Парламентарната група на ГЕРБ-СДС винаги сме смятали, че е изключително важно публичните финанси на страната да бъдат стабилни и устойчиви и затова сме работили години наред и това показват и резултатите. С този закон за бюджета това не е гарантирано и ние няма да го подкрепим”, обяви Петкова.
Тя защити и предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост от кабинета “Желязков”, като заяви, че в него са били включени реформи, които не са отговаряли на интересите на България.
“Когато фактите говорят и от “Прогресивна България” трябва да замълчат”, каза депутатът.
Вълчев: Повече харчене рано или късно води до по-високи данъци
Красимир Вълчев също защити водената до 2020 г. фискална политика, основана на балансирани бюджети, ниски дефицити и сравнително ниска данъчно-осигурителна тежест. Според него тази линия е била отхвърлена след 2021 г., когато обществото е чуло, че държавата може да харчи повече, но не и че впоследствие ще се наложи да увеличава данъците.
“Благоразумната фискална политика продължи до 2020 година, когато дойде ковид, независимо какви бяха министрите, независимо какви кусури има. За съжаление тази благоразумна политика беше отречена през 2021-ва”, заяви Вълчев.
Той припомни определението на Асен Василев за предишния модел като политика на “стабилната бедност”, но подчерта, че именно тя е предполагала да не се трупат дефицити.
По думите му сериозното влошаване на бюджетната политика е започнало през 2023 и 2024 г., а не през 2025 г.
Вълчев призова кабинета да предприеме по-твърди мерки срещу злоупотребите с решенията на ТЕЛК, вместо да върви “по линията на най-малкото съпротивление”.
“Господин Радев, нарушете малко комфорта на МТСП и МЗ да бръкнат в кошера с ТЕЛК-овете, министърът на финансите може да ви каже коя програма се е увеличила, това са ТЕЛК-овете, там има злоупотреби, ако вървите по линията на най-малкото съпротивление, няма да овладеете разходите”, предупреди той.
Опозицията
Председателят на парламентарната група на ПП Асен Василев определи Бюджет 2026 като сметка, в която приоритетът не е инвестицията в човешки капитал, а събирането на такси.
“Господин Радев, вие казахте, че ще се борите срещу олигархията. Този бюджет е базиран на две големи лъжи”, заяви той.
Според Василев първата е твърдението, че между 2021 и 2025 г. фискалната картина се е влошила заради увеличението на пенсиите и социалните плащания.
Той посочи, че делът им е нараснал от 10,4% на 10,7%, или само с 0,3 процентни пункта. По думите му допълнителните разходи са били компенсирани от рекордния ръст на икономиката, а през този период България за първи път се е отлепила от последното място в ЕС по икономически показатели, като след нея вече са останали три държави.
Василев се обърна към Донев и посочи, че от предвиденото увеличение на разходите с 9 млрд. евро едва 2,8 млрд. са за здравеопазване, пенсии и останалите социални плащания.
“30% от увеличението на разходите във вашия бюджет е наследство и аз съм горд с тези 30%”, заяви той.
Като втора “лъжа” Василев определи тезата за наследени скрити разходи.
Според него сумите за издръжка и капиталови разходи в сегашния проект са по-високи от заложените в предишния бюджет на Теменужка Петкова, срещу който граждани излязоха на протести.
“Разходите, които вие слагате и за издръжка и капиталови разходи, са по-високи от заложените в бюджета на госпожа Петкова, заради който хората излязоха на улицата. Даже са драстично по-високи, а не малко по-високи”, заяви Асен Василев.
Така още на първо четене Бюджет 2026 очерта основната политическа битка – дали дефицитът е неизбежната цена на наследени задължения и отлагани реформи, или резултат от ново раздуване на разходите, което ще бъде платено с повече дълг, по-високи данъци и по-голяма тежест за гражданите.
Защо сме в процедура по свръхдефицит?
България е в процедура по свръхдефицит заради неуправляемия ръст на разходите през предходните години, който предхожда управлението на “Прогресивна България”. Това заяви председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Константин Проданов от ПБ.
По думите му процедурата е започнала въз основа на анализ на Европейската комисия за движението на дефицита през последните години.
Проданов подчерта, че ситуацията не бива да се драматизира, тъй като в момента още девет държави са в същата процедура.
“Не че е нещо, с което да се хвалим, но в момента 10 държави са в такава процедура. Тоест това не трябва да се драматизира, това е жълт флаг и вземаме мерки в тази посока”, заяви той.
Председателят на бюджетната комисия отхвърли твърденията, че управляващите не са представили разчети за дефицита от 5,7%. Според него причините са описани подробно в законопроекта за държавния бюджет.
Приходните и разходните мерки са на стойност около 2 млрд. евро, а без тях дефицитът би достигнал 7,4%, посочи Проданов.
Той допусна, че страната може да не успее да усвои всички предвидени европейски средства, но изрази надежда това все пак да се случи.
“Може би няма да можем да направим всички евросредства, но аз казвам дай Боже да ги направим”, каза още Константин Проданов.
