Горските пожари вече не са бедствие, ограничено до няколко горещи седмици през юли и август. Данните от последните години показват по-ранно начало на пожароопасния сезон, по-големи засегнати площи и все по-тежки последици за природата, населените места и местната икономика. Климатичните промени създават по-благоприятни условия за разпространение на огъня, но експертите подчертават, че състоянието и управлението на горите също имат решаващо значение.
През 2025 г. България е сред десетте най-тежко засегнати от горски пожари държави в Европейския съюз спрямо територията си. Изгорели са около 300 000 декара гори, като част от засегнатите площи попадат в защитената мрежа „Натура 2000“. Данните са част от анализ, предоставен от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост – БКДМП.
Един от най-тежките случаи е пожарът над село Илинденци в община Струмяни. Той започва на 25 юли 2025 г., обхваща над 45 000 декара обща площ и продължава близо месец. Над 30 000 декара от засегнатата територия са гори. Само през юли същата година в страната са регистрирани близо 3500 пожара – почти 20% повече спрямо същия месец на 2024 г.
Българската картина е част от по-широка европейска криза. Според данните на Европейската информационна система за горски пожари 2025 г. е най-тежкият пожарен сезон в историята на ЕС. Засегнати са над един милион хектара, а пожари са регистрирани в 25 от 27-те държави членки. България, Гърция, Италия, Португалия и Испания остават сред страните, които най-често понасят големи щети.
Тенденцията е глобална. В Канада пожарният сезон през 2025 г. е вторият най-тежък в историята на страната, а димът от горящите територии достига големи градове в Съединените щати. Тежки сезони са отчетени и в редица американски щати. Тези примери показват, че пожарите вече засягат не само горите и малките населени места, но и качеството на въздуха на стотици километри от огнищата.
Общото между различните региони е удължаването на сухите периоди. Горещите вълни стават по-чести и продължителни, влажността спада, а силният вятър позволява на огъня да преминава бързо през треви, храсти и горски масиви. В някои държави първите големи пожари вече се появяват още през февруари и март.
Климатът обаче не запалва сам по себе си повечето огнища. Според данните на Изпълнителната агенция по горите природните причини стоят зад едва около 5% от горските пожари в България. Останалите случаи са свързани с човешка небрежност, действие или бездействие – изхвърлени фасове, палене на суха растителност и стърнища, работа с техника или умишлени палежи.
Това означава, че голяма част от пожарите могат да бъдат предотвратени. Един неизгасен огън в двор, крайпътна искра или запалена суха трева могат за минути да обхванат голяма площ, особено при вятър и продължително засушаване. Когато пламъците достигнат планински или труднодостъпен терен, гасенето се усложнява допълнително от липсата на пътища, водоизточници и достатъчно техническа инфраструктура.
Състоянието на българските гори също увеличава риска. Според лесовъдни експерти близо половината от тях са издънкови, а около една трета са иглолистни култури. Значителна част от тези насаждения са застарели, съхнат и се нуждаят от постоянна грижа. Така те стават по-уязвими не само към огъня, но и към вредители и заболявания.
Натрупаните сухи клони, паднали дървета и растителна маса не са непременно причина за възникването на пожар, но могат рязко да увеличат неговата сила, след като пламъците вече са се появили. Това е особено опасно около населени места, пътища, електропроводи и друга критична инфраструктура.
Международният опит показва, че превенцията трябва да съчетава защита на ценните природни територии с активна грижа за рисковите насаждения. Сред използваните мерки са прореждане, премахване на опасна суха растителност, изграждане на просеки, поддържане на горски пътища и засаждане на видове, които са по-устойчиви на променящия се климат.
За България основният въпрос е дали тази работа ще бъде постоянна или отново ще се активизира едва след избухването на голям пожар. Необходими са актуални данни за състоянието на горите, ясна национална стратегия, по-добра инфраструктура и координация между пожарната, горските служби, общините и собствениците на терени.
Рискът не може да бъде премахнат напълно, но щетите могат да бъдат ограничени. Ранното откриване на огъня, бързият достъп до терена, поддържаните просеки и отговорното поведение на хората често решават дали пожарът ще остане малък инцидент, или ще се превърне в бедствие, което унищожава гори, домове и поминък.
Близо 300 000 изгорели декара за една година са предупреждение, че България вече не може да разглежда пожарите като краткотраен летен проблем. При по-дълги суши и все по-високи температури превенцията трябва да започва месеци преди първите пламъци, а грижата за горите да продължава през цялата година.
