Водната криза рядко започва в деня, в който чешмите пресъхнат. Обикновено тя се натрупва с години заради остарели тръби, недостатъчни водоизточници, продължително засушаване и липса на резервен вариант при тежка авария.
Точно в такъв контекст експерти предлагат да бъде възстановен водопроводът между общините Велико Търново и Севлиево през село Ново село. Идеята беше обсъдена на работна среща с хидроинженери и специалисти във ВиК сектора, организирана от областния управител на Велико Търново Марин Богомилов.
На пръв поглед става дума за още един инфраструктурен проект. Всъщност предложението поставя по-голям въпрос – могат ли съседни общини да свържат водоснабдителните си системи така, че при недостиг или повреда едната да не остава напълно зависима от един-единствен източник.
Колко уязвима е сегашната система стана ясно през май 2026 г., когато придошлите води на река Видима отнесоха 87 метра от Западния водопроводен клон. Без вода останаха Севлиево и шест села, а нормалното водоподаване беше възстановено след три дни. Наложи се да бъдат осигурени и раздадени големи количества бутилирана вода. Аварията беше преодоляна сравнително бързо благодарение на съвместната работа на държавни институции, местната власт и ВиК дружествата. Тя обаче показа колко сериозни могат да бъдат последствията, когато голям брой населени места зависят от едно основно довеждащо съоръжение.
Проблемите във Великотърновско също не се изчерпват с единични повреди. Села като Ресен и Никюп периодично попадат на режим на водоснабдяване. Ресен беше посочен и по време на експертната среща като едно от сериозно засегнатите населени места, въпреки че в района има изоставени или занемарени кладенци.
Това е съществената разлика – една авария може да бъде отстранена, но трайното безводие изисква цяла система от решения. Възстановяването на връзката през Ново село е само една от обсъжданите възможности. Сред останалите предложения е довършването на язовир „Бяла“ в община Севлиево, който според специалистите има потенциал да снабдява населени места както в Габровска, така и във Великотърновска област.
Обсъдена е и възможността водите на язовир „Александър Стамболийски“ да бъдат използвани за питейни нужди. Подобна стъпка обаче не може да бъде предприета само с административно решение. Необходими са проби, лабораторни изследвания и официално становище дали водата отговаря на изискванията за качество и безопасност.
Сред идеите са още създаването на актуален регистър на сондажите, възстановяването на изоставени кладенци и по-пълното използване на наличните водоизточници. Предлага се също големите промишлени предприятия да използват собствени източници, когато това е възможно, за да се намали натоварването върху обществената мрежа и да останат повече количества за питейно-битови нужди.
Една връзка между водоснабдителните системи на Велико Търново и Севлиево няма да произведе нова вода. Тя няма автоматично да ремонтира амортизираната мрежа, да спре загубите или да увеличи дебита на местните извори. Може обаче да осигури нещо, което в момента често липсва – резервен вариант. При тежка авария, продължително засушаване или недостатъчен дебит водните количества биха могли да се управляват по-гъвкаво между двете територии. Така би намалял рискът цели градове и села да останат изцяло зависими от едно съоръжение.
Подобен проект би имал смисъл само ако бъде част от по-широка стратегия. Тя трябва да включва ремонт на мрежата, намаляване на загубите, проучване на допълнителни източници, поддържане на кладенците и ясни правила кой, кога и при какви условия може да използва общата връзка.
В противен случай съществува риск старият водопровод да бъде представен като голямо решение на проблем, чиито причини са много повече. Самата тръба не е достатъчна, но може да се превърне във важна част от по-надеждна система. Засега възстановяването на водопровода през Ново село е експертно предложение, а не одобрен и финансиран строителен проект. Идеите от срещата трябва да бъдат оформени писмено и изпратени до Министерския съвет, ресорните министерства и парламентарната комисия.
Следващите важни въпроси са технически и финансови – в какво състояние е старото трасе, какъв капацитет може да осигури, колко ще струва възстановяването му и откъде ще бъдат намерени средствата. Без отговори водопроводът може да остане поредната добра идея, обсъждана след поредната водна криза. С конкретен проект, финансиране и обща стратегия той може да се превърне в част от по-сигурна система, при която решенията се търсят преди чешмите да пресъхнат, а не след това.
