Разговорът за климатичните промени в Габрово започна не със сложни термини и статистики, а с проблемите, които хората вече забелязват около себе си — суша в градините, съхнещи гори, риск от пожари и тревога за бъдещето на местните храни. Темите бяха поставени по време на гражданска дискусия в рамките на „Узана Поляна Фест 2026“. Участници от различни сфери споделиха личен и професионален опит за начина, по който променящият се климат засяга ежедневието, земеделието и природата в региона.
Обсъждането е част от подготовката на новата Зелена стратегия на Габрово. Идеята е документът да не остане само списък с намерения, а да се превърне в практически план за управление на зелените площи, водата, горите и останалите природни ресурси. Мненията и предложенията на гражданите ще бъдат използвани както при изработването на стратегията, така и при изпълнението на Климатичния договор на Габрово. През юни по документа вече работиха представители на институции, професионални организации, академичните среди и експерти по градска среда и екология.
Сред обсъдените решения е използването на алтернативни водни източници за напояване, вместо за тази цел да се изразходва питейна вода. Подобна мярка става все по-важна при продължителни сухи периоди и повишено потребление през летните месеци.
Друг ключов елемент е изгражданата от Общината интегрирана система за ранно предупреждение и наблюдение при природни рискове. Тя трябва да подпомага реакцията при наводнения, пожари и опасни метеорологични явления. Софтуерната платформа вече обработва информация от повече от 20 устройства на терен. На осем места се наблюдават водните нива на реки и язовири, сред които Янтра, Синкевица, Паничарка, Козята и Жълтешка, както и язовирите „Синкевица“ и „Христо Смирненски“.
Предвижда се системата да използва и дрон, който при инцидент да може да излита автоматично и да предава картина в реално време. Целта не е въвеждането на технологии само по себе си, а по-бързото получаване на информация и по-точната преценка на риска за хората и населените места.
Разговорът на Узана обаче не се ограничи до общинската инфраструктура. Участниците поставиха въпроси и за състоянието на земеделието, съхраняването на старите български сортове и зависимостта от вносни семена и хибриди. Те изразиха тревога, че част от местното растително разнообразие постепенно изчезва, а знанията за традиционните култури все по-трудно се предават между поколенията. Като възможни решения бяха посочени подкрепата за фермерските пазари, обществените градини, градското земеделие и образователните инициативи за деца.
Тези предложения не са готова общинска политика, а идеи, изведени от гражданската дискусия. Предстои те да бъдат анализирани заедно с експертните данни и да се прецени кои могат да бъдат включени като конкретни мерки в Зелената стратегия.
Разработването на документа е част от европейския проект MountResilience по програма „Хоризонт Европа“. Габрово участва като пилотен град в търсенето на решения за по-добра климатична устойчивост на планинските региони. Сред демонстрационните дейности са използването на дъждовна вода и системата за ранно предупреждение при природни рискове.
Градът има и одобрен Климатичен договор, който включва мерки в областта на енергийната ефективност, транспорта, сградите, управлението на отпадъците, горите, почвите и водите. Габрово и София са двата български участника в европейската мисия за климатично неутрални и интелигентни градове до 2030 г.
Дискусията на Узана показа, че климатичната политика не се изчерпва с намаляването на емисиите. За хората тя означава достатъчно вода, защитени гори, по-малък риск от бедствия, запазени местни храни и градска среда, способна да се приспособява към по-горещото и сухо време. Затова истинският резултат от разговора ще се види, когато част от споделените идеи се превърнат в конкретни действия — от начина, по който се поливат зелените площи, до скоростта, с която институциите получават предупреждение при пожар или покачване на речните нива.
