Античният град Рациария е най-значимият археологически обект в Северозападна България. Намира се до село Арчар, отстоящо на 23 км от Видин. Градът е разположен на висок дунавски бряг по пътя София – Видин. Това го прави достъпен както за любопитните граждани, така и за туристите. Но още не е обект, отворен за посещения. Защото през последните години е унищожен от иманяри.
Земята му е преровена няколко пъти. И въпреки това проучванията в него продължават от миналата и тази година. Археолозите, начело с доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН, продължават да откриват основите на сгради – резиденцията на управителя, банята, подове от сгради в аристократическия квартал, улици. Те се надяват след 7-8 години градът да бъде открит изцяло и да показва римската архитекстура и строителство в автентичния и вид.
Преди четвърт век Рациария е имала шансове да се превърне в световен археологически обект. В града са работили италиански и български археолози. Някои са предричали голямо бъдеще на село Арчар, тъй като крие много факти от античното минало.
През 86 година Рациария е град от римската провиниця Горна Мизия. В началото на втория век император Траян издига Рациария в ранг на колония. Това означава статут на автономия, а жителите му придобиват всички права на римски граждани. През втория и третия век Рациария изживява бурен разцвет и се превръща в значим търговски и занаятчийски център. През 272 година градът е обявен за столица на провинция Крайбрежна Дакия. Той става граница на империята и в него са дислоцирани части на 13-ти двоен легион. В него са се намирали една от шестте оръжейници на империята.
Но Рациария се превръща и в център на културна дейност. В града възникват ателиета за архитектурни украси, надгробна пластика и златарски произведения на ювелирното изкуство. В града е открит надпис с текст „Анастасиевата Рациария вечно да процъфтява”. Вероятно е от времето, когато след хунските нападения през петия век, император Анастасий полага много усилия за възстановяването на града. През 586 година градът е превзет от аварите, които слагат край на блестящото развитие на античния град.
Разкопките в Рациария започват през 1957 година от покойния вече проф. Велизар Велков от археологическия инситут на БАН. Той прави сондажни проучвания, с които се установява мястото на западната крепостна стена. Разкопките започват през 1958 година. Тогава са открити основите на няколко обществени сгради, стената над река Арчарица. Открити са части от два водопровода в предградското пространство.
След това на място пристигат и италиански археолози. Те разкриват останките на крайградска вила с многоцветна мозайка от първата половина на третия век. Разкриват и част от некропола на Рациария. Разкрито е и пристанището, където са били ремонтирани корабите от римската дунавска флотилия.
Най-голямото откритие в античния град е Херакъл от Рациария. Това е скулптурна фигура на един от любимите герои на древността, изобразен в почиваща поза. От тази фигура днес съществуват само две реплики – видинската и една, която се намира в парижката национална библиотека. Друга ценна находка датира от 1986 година. Става въпрос за уникално златно съкровище от 13 накита и сребърни лъжици, които италианските археолози приписват на собственика на сградата. И до днес в района на античния град се откирват монети, части от керамични съдове, части от архитектурни украси.
Въпреки опитите градът да бъде опазен, иманярските набези продължават. Всички в селото, дори и децата, търсят съкровища. Какво намират, не е известно. Общината в Димово, на чиято територия е археологическият обект е малка и бедна, за да опази голямата ценност. За държавата античният град не е приоритет. За това говорят отделените за тази година средства за археологически разкопки. Те са стигнали само за едноседмични проучвания, сподели доц. Здравко Димитров.
