За четиринадесета поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изчислява индекса на местната данъчна тежест, който през 2026 г. достига нов рекорд – 56,5 пункта по скалата от 0 до 100. Показателят измерва нивото на четири ключови местни данъка – върху недвижимите имоти, възмездното придобиване на имущество, моторните превозни средства и патентния данък за търговия на дребно – спрямо максимално допустимите стойности по Закона за местните данъци и такси.
Повишението на индекса е резултат от това, че в повече общини данъчните ставки са увеличени, а ръстът на тежестта е по-голям от ефекта на намаленията. През 2026 г. са повишени 128 ставки – втората най-висока стойност от 2014 г. насам, като изключение прави 2019 г., когато въвеждането на екокомпонентите при автомобилния данък води до автоматични промени в много общини.
В същото време през годината са намалени рекордните 66 ставки. Въпреки това общата данъчна тежест продължава да расте – индексът се увеличава в 86 общини и намалява в 44. Темата коментира в детайли Теодор Недев от ИПИ.
Големи различия между общините
Данъчната тежест остава силно различна в отделните части на страната. В общини като Поморие, Царево и Павел баня индексът е близо до 80 пункта, което означава, че ставките са близо до максимално допустимите нива. В същото време общини като Медковец и Калояново поддържат стойности под 25 пункта и данъците са близо до законовия минимум.
Традиционно най-високи местни данъци се наблюдават в туристическите общини и големите областни центрове, докато по-малките и слабо населени общини обичайно поддържат по-ниски ставки. През последните години обаче постепенното увеличаване на данъците в почти всички общини намалява тази разлика.
Общинските приходи изостават спрямо икономиката
Според анализа на ИПИ растящата данъчна тежест е част от по-широк проблем – собствените приходи на общините не нарастват със същите темпове като икономиката. Причината е, че местните данъци се основават на сравнително статични данъчни бази – например данъчни оценки на имоти, мощност на автомобили или търговска площ. Тези показатели не се увеличават автоматично заедно с доходите, цените и икономическата активност.
В резултат способността на общините да финансират разходите си със собствени средства постепенно намалява. Докато преди десет години общините средно са покривали малко над 40% от разходите си със собствени приходи, през 2024 г. този дял е около 25%, въпреки увеличението на данъчните ставки.
Необходими са реформи за повече финансова самостоятелност
От ИПИ посочват две основни възможности за решаване на проблема с ограничените собствени приходи на общините. Първата е част от подоходния данък да остава директно в общинските бюджети. Предложението на института е една пета от данъка върху доходите – или 2% от дохода – да се превърне в местен приход.
Втората мярка е актуализацията на данъчните оценки на имотите. Последната подобна промяна е направена през 2009 г., а оттогава пазарните цени на имотите са нараснали значително. В големите градове и някои туристически общини разликата между данъчните оценки и реалните пазарни стойности вече достига между два и пет пъти.
Според ИПИ актуализацията на данъчните оценки може да бъде стъпка към по-голяма финансова автономия на общините, но трябва да бъде съчетана с актуализиране на зонирането и механизъм за автоматично отразяване на промените на местните имотни пазари.
Подобна реформа не означава задължително по-високи данъци, тъй като всяка община ще запази правото си да определя собствените си ставки. Целта е данъчната база да отразява по-точно икономическата реалност и да даде повече възможности за самостоятелна финансова политика на местните власти.
