Над 86% от българите живеят в собствено жилище и затова лесно могат да си представят следната ситуация: ако през 2015 г. сами осигурявате 42% от средствата, с които поддържате дома си, а останалите 58% идват като помощ от друг, то десет години по-късно картината изглежда различно – вече сами осигурявате едва една четвърт от бюджета, а 75% зависят от чуждо решение. Това означава, че все по-малко можете да планирате самостоятелно, да спестявате за големи разходи или да вземате решения според собствените си нужди. Основният ресурс идва отвън и е свързан с определени условия и приоритети, зададени от този, който го предоставя. Това е ситуацията, в която се намират българските общини от години. Темата дискутират от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Местната власт с ограничена финансова свобода
Общините отговарят за средата, в която хората живеят всеки ден – за улици, тротоари, транспорт, инфраструктура, социални услуги, образование, култура и редица други дейности. Въпреки това голяма част от решенията за развитието им зависят от финансиране, което се определя на централно ниво.
Резултатът е ограничена самостоятелност. Кметовете носят отговорността пред гражданите за състоянието на населените места, но често не разполагат с необходимите ресурси, за да реагират бързо и според местните потребности.
Проблемът не е само в размера на средствата, а и в начина, по който те се предоставят – често чрез временни програми, допълнителни решения и процедури, които поставят общините в зависимост от държавната политика.
Милиарди за проекти, но без достатъчно предвидимост
През 2024 г. беше създадена възможност за допълнително финансиране на общински проекти. Кметовете трябваше в кратки срокове да представят своите предложения за инвестиции. За голяма част от общините това се оказа сериозно предизвикателство. След години на ограничени възможности за собствено планиране не всички администрации разполагаха с готови проекти, техническа документация и необходимия капацитет. В резултат бяха подадени над 3300 проекта. Междувременно процедурите се забавиха, смяната на правителства доведе до допълнителни затруднения, а част от общините се оказаха в ситуация да започват проекти, без да имат достатъчно яснота кога и как ще бъдат финансирани.
Това показа един от основните проблеми на системата – когато местната власт не разполага с устойчиви собствени приходи, всяка голяма инвестиция се превръща в зависимост от решенията на държавата.
Повече автономия вместо повече централизация
Въпросът не е дали държавата трябва да участва в развитието на регионите. Големите инфраструктурни проекти и стратегическите инвестиции естествено изискват национална политика и координация. Проблемът е, че в момента балансът е нарушен. Общините често трябва да кандидатстват за средства за дейности, които пряко засягат ежедневието на техните жители.
Така се създава ситуация, в която местните власти отговарят за резултатите, но нямат достатъчно контрол върху ресурсите.
Непълната финансова самостоятелност има цена
Липсата на достатъчно собствени приходи ограничава способността на общините да планират дългосрочно. Вместо да инвестират според конкретните нужди на своите жители, те често са принудени да се съобразяват с възможностите за външно финансиране и с приоритетите, определени на национално ниво.
Това е особено проблемно в условията на демографски промени, различия между регионите и необходимост от по-активна местна политика за развитие.
По-голямата финансова самостоятелност би дала възможност на общините да бъдат по-ефективни – да планират инвестиции, да реагират по-бързо и да носят реална отговорност за решенията си.
Решението – повече средства да остават там, където се създават
Темата за финансовата децентрализация от години присъства в политическия дебат. Въпреки това реалните промени се движат бавно.
Една от обсъжданите възможности е част от приходите от подоходния данък да остава в общините – например чрез преотстъпване на една пета от този ресурс към местните бюджети. Подобен подход би променил отношенията между държавата и общините. Вместо местната власт да бъде в ролята на кандидат за средства, тя би получила по-голяма възможност сама да определя приоритетите си.
Общината трябва да бъде повече от администрация, която управлява предоставени средства. Тя трябва да бъде реален стопанин на мястото, за което носи отговорност. Защото развитието на един град или село не се случва само с решения от центъра. То започва там, където хората живеят – и там трябва да има достатъчно ресурс тези решения да бъдат реализирани.









