В община Борино срещите с мечки не са необичайна история от планината, а част от ежедневието. Животните слизат близо до селата, посягат на добитък и пчелини, а понякога търсят храна и около туристически обекти. Вместо проблемът да се решава единствено след поредния нанесен щета, местната власт, институции и природозащитници започват да търсят по-дългосрочен модел.
На 22 юли в Борино представители на WWF България, общината, РИОСВ – Смолян, горски и ловни стопанства, местни жители и ловци обсъдиха създаването на първата в страната т.нар. bear-smart community – общност, която прилага конкретни мерки за ограничаване на конфликтите между хора и мечки. Идеята не е животните да бъдат прогонени от района, а да се намалят причините, които ги водят до селата.
Храната е в основата на проблема
Една от причините за зачестилите срещи е недостигът на естествена храна в определени години. Ранни слани могат да унищожат плодове, а слаба реколта от жълъди допълнително намалява хранителните източници в гората. По-топлите зими също могат да задържат мечките активни по-дълго.
Тогава леснодостъпната храна около населените места се превръща в силен магнит – контейнери с отпадъци, овощни дървета, пчелини или хранилки за дивеч.
Особено показателен е районът около Ягодинската пещера, един от най-посещаваните туристически обекти в Родопите. Там са наблюдавани разхвърляни от мечки контейнери. Затова сред първите предложения е поставянето на съдове със защитни механизми срещу отваряне и информационни табели за посетителите.
Това би имало двойна полза – по-малко достъпна храна за животните и по-нисък риск туристите неволно да ги привличат.
Най-много щети около Буйново и Кожари
Според местните хора най-сериозни поражения върху домашни животни се наблюдават около селата Буйново и Кожари. Нападенията са предимно през есента и засягат най-вече говеда, макар че има случаи и с пчелини.
Първата задача ще бъде да се установи къде рискът е най-голям. Предвижда се около имоти на пострадали животновъди и пчелари да бъдат поставени камери. Събраната информация трябва да покаже маршрутите и местата, на които най-често се появяват мечки.
След това могат да бъдат разположени електропастири и други защитни средства. Според цитираните от WWF проучвания подобни ограждения могат да ограничат загубите на стопаните с между 80 и 100 процента, когато са правилно изградени и поддържани.
Ще бъдат тествани и светлинни и звукови устройства за прогонване, включително уреди, имитиращи кучешки лай.
Не всяка мечка край селото е „проблемна“
Подходът има значение и за начина, по който се възприема самото животно. Когато мечка открие лесен и постоянен източник на храна около хората, тя може да започне да се връща. Така поведението, което първоначално е случайно, постепенно се превръща в навик.
Затова обезопасяването на хранителните отпадъци е сред най-важните мерки. В Борино ще се събира и информация за сметосъбирането, местата с контейнери, овощните градини и изоставените махали, където плодните дървета могат да привличат животните.
Това е особено важно и за туристите. Мечките имат изключително развито обоняние, а оставената храна или отпадъци по маршрутите могат да ги насочат към места с по-интензивно човешко присъствие.
Модел, започнал в Канада
Концепцията за bear-smart communities възниква в канадската провинция Британска Колумбия през 90-те години. По-късно подобни практики започват да се използват и в други райони по света, включително в европейски страни като Италия, Румъния и Гърция.
Основата е проста – няма една мярка, която сама да реши проблема. Комбинират се защита на добитък и пчелини, сигурни контейнери, информация за туристите, наблюдение на животните и обучение на местните хора.
В Борино предстоят и образователни инициативи за ученици през есента.
Ако подходът проработи, ползата няма да е само за защитения вид. За местните хора това може да означава по-малко загуби и по-малко страх, а за туристически район като Ягодина – по-добра организация и повече сигурност.
Най-важното обаче ще бъде дали набелязаните мерки ще останат само на ниво обсъждане или ще бъдат приложени трайно. Именно постоянството – от поддръжката на електропастирите до редовното обезопасяване на отпадъците – ще покаже дали Борино действително може да се превърне в първия работещ български модел за съжителство между хора и мечки.
