Вчера празнувахме Никулден. Над 200 хил. българи и семействата им отбелязаха деня, който за тях е един от най-светлите в годината. Медиите обрисуваха тържествената обстановка във всяка община, много градове запалиха коледните си светлини.
В същия този ден едно семейство и един град са в траур. Атанас, осмокласник на 14 години от основно училище „Никола Парапунов” в Разлог, си отиде. Детето, смазано от футболна врата, която падна върху главата му в час по физическо възпитание. Тъжната вест беше отразена от всички медии, но обяснимо потъна в морето никулденски новини за шарани, пълнени с диви кестени и за цените на рибата на пазара.
Стана ясно, че свръзката, която държи футболната врата здраво закрепена към земята, вероятно е открадната. След като прокуратурата започна проверка за това, как е изпълнен проектът за изграждане на футболно игрище в двора на училището, очевидно там има проблем.
Кой е приел проекта за изграждане на тази площадка и какво е качеството на изпълнение? Къде са инспекторите, които проверяват техническото състояние на уредите за физическо възпитание? Къде са възпитателите в училищата, които да се грижат за децата, за чиито здраве и живот по време на учебния процес пряко отговарят?Кой е крадецът, който чрез дребното си хитруване неволно, но безспорно е допринесъл за гибелта на едно дете?
Веригата отговорници за инцидента е дълга и докато всяка брънка в нея не бъде назована по име, близките на детето няма да намерят покой. И ние, уважаеми читатели, не трябва да се успокояваме. Напротив – нужно е всеки ден да питаме разследващите какво причини смъртта на едно българско дете. Не по време на война, не при бомбен атентат, не на улицата. В училище!
Атанас е участвал в първия си футболен мач. Какво се случи, за да стане този мач последен? Разследващите в Париж откриха и обезвредиха терористите, отговорни за атентатите на 13 ноември, за малко повече от седмица. Сградата в Разлог има камери, множество свидетели са видели инцидента, сред които учителят по физическо на Атанас и директорката на училището. Ако до седмица нямаме отговори на зададените въпроси, това ще означава, че държавата не се интересува от живота на гражданите си. И което би било още по-жестоко– от този на своите деца. И така – до следващия празник.
