На 9 декември 1945 г. тръгва първият влак по цялостно завършената линия на теснолинейката, включваща и последния участък от Банско до Добринище. От тогава до днес са изминали 70 години, изпълнени с много обрати за линията, която поддържа живота в десетки населени места. През 90-те години влаковете по линията са драстично намалени и дори се стига до реалната опасност теснолинейката да бъде цялостно закрита, съобщава Дарик радио. А как започва всичко разказва Кристиан Ваклинов – момчето, което вече веднъж спаси теснолинейката и продължава да се бори за по-доброто бъдеще на линията.
“Първоначално точно преди 100 години (1915 г), по време на войната военното министерство иска от държавата да се проучат долините на три реки, едната от които е Чепинската река, и да се реши през коя от трите да се построи ЖП линия, която да влезне към Родопите. Целта е България да може да брани тези свои територии, които към онзи момент са били абсолютно откъснати и при война или по-тежко положение е можело да ни ги вземат без изобщо да имаме шанса да си ги браним. През 1916 г. е избрано влакчето да минава по скалистото дефиле на сегашната Чепинска река – Септември, Варвара към Велинград. Започват проучителните работи и 4 години по-късно е гласуван закон, който залага построяването на тази линия – от гара Саранбей (Септември) през Лъджене (Велинград), Разлог, Банско, Добринище за Неврокоп (Гоце Делчев), с възможност един ден да се продължи до Бяло море.”
“През 1921 г. започва физическата работа, строежа на линията. До 1926, за 5 години, е построена линията до Велинград. Следващата година до Велинград-Юг, или до следващото село, което в момента е квартал на Велинград.”
“Интересното е, че когато на 02.08.1926 г. откриват първия участък от линията до Велинград и в 11 сутринта тръгва първият влак, се говори, че пазарджиклии обявили ден на траур, защото решили, че когато влакчето върви от Септември, а не от Пазарджик, пазарните функции на града ще се загубят.”
“Не се разбира дали това наистина е така, защото още през 1928 г. е построена връзката между Пазарджик и Варвара, т.е. и теснолинейката.”
Пазарджик е свързан с теснолинейката до 2002 година, когато тази гара е съкратена от линията. Сега теснолинейката се движи по 125 километра, минава през 25 гари и спирки, а разстоянието се изминава за около 5 часа. Най-забележителен в техническо отношение пък е участъкът от Велинград до Якоруда.
“Там линията прави уникалната осморка и се изкачва една върху друга в 4-5 етажа с 16 тунелчета и преодолява денивелация от 200 м. само за 3 км права линия. Голямо въртене става, сериозно изкачване е. Развитието на осморката е около 9 км., а като площ е около 3 кв. километра. Това е много тежко и трудно за строене, особено ако се вземе предвид в какви години е правено – 1935-36 г., с никаквата техника, с която сме разполагали тогава.”
За 70 години са се променили много неща по линията Септември – Добринище. А пътниците днес, с носталгия си спомнят най-бурното време за теснолинейката.
“Навремето е имало на всеки час от денонощието влак, който да тръгва от единия край на линията до другия. В момента по линията вървят 3 локомотива ежедневно. Едно време са били 15. Може да си представите за колко товари, колко пътници, колко вагони, колко народ, колко туристи става въпрос. Колко важна е била линията за хората, за да стигнат до училище, до работа. За туризма – още през социализма са идвали организирано чужденци единствено и само за туризъм. Индустрията на Велинград, на Банско, на Якоруда, на Разлог се е създала благодарение на теснолинейката. Целият край – от Пазарджик и Септември до Добринище и дори до Гоце Делчев, макар линейката да не е стигала до там. Целите тези 125 км. и още 40 км. от Добринище до Гоце Делчев, са се захранвали от теснолинейката. Всичките стоки – брашното, обувките, детските играчки, телевизорите, бурканите, консервите… Абсолютно всичко се е зареждало до тия градчета и селца от теснолинейката. Много хора, много влакове, много товари, много живот.”
През 90-та година започва поетапното закриване на гари по линията, спират и товарните превози.
“Разликата е голяма и когато човек се качи и види коловозите по гарите с бурените и с ръждата върху релсите, с изгнилите траверси… гадно е, тежко е, тъжно е.”
7 десетилетия след като е завършена цялата линия на теснолинейката между Септември и Добринище се движат общо по 4 влака във всяка посока. А от новото разписание на железниците те си връщат емблематичните имена Вихрен, Родопи и Пирин. Останалите композиции също ще имат имена – Рила, Безбог, Клептуза, Марица и Места.
“Това е национална гордост. Линията е чудо – с природните забележителности; с подвижния състав, който е на толкова много години и работи безотказно; с извивката на трасето – линията прави осморка и се изкачва 4 етажа, което го има на 2-3 места в света, правено в такива трудни времена. Цялата линия е чудо на инженерната мисъл, тя няма аналог в света. Това влакче единствено в света, доколкото знам, поддържа редовни превози – такава атракция, такава природа и редовно движение. Има местно население, което до ден днешен разчита само и единствено на теснолинейката, за да стигне до болница, до училище, до работа и да изкара някакви дребни парички, за да се препитава. Става въпрос за много хора от населените места над Велинград в Родопите, до които наистина няма пътища и теснолинейката е единствената им връзка със света.”
За 70-годишнината на теснолинейката Кристиан Ваклинов си пожелава да се използват възможностите на уникалната линия и в бъдеще да се запазят всички 125 километра със 760 милиметра междурелсие, съхранили в себе си десетилетия история и хиляди човешки съдби.
Още новини от Пазарджик и региона вижте ТУК.
