В Международния ден за борба с корупцията, Асоциация „Прозрачност без граници“ представи първия по рода си доклад за индекса на почтеност на регионално ниво. В продължение на три години, в 27 области е изследваната работата на кметове, общински съвети, администрации, полиция, съдебна власт, медии, бизнес, политически партии, граждански организации и др.
На събитието представители на местната администрация от София, Бургас, Добрич, Стара Загора, Габрово и Пазарджик споделиха своите добри практики и опит.
В специално изработения за целта „индекс на местната за система за почтеност“, цялата страна е с резултат 3.10 по петобалната система. На първите три места са София и Бургас, с равен резултат, следвани от Стара Загора. На дъното на класацията са Хасково, Варна и Видин.
„Този местен индекс за системата на почтеност е отражение на глобалния индекс за равнището на корупцията. Много световни бизнесмени и инвеститори се интересуват от този показател. Той има влияние върху избора им накъде да насочат парите си“, заяви Огнян Минчев, председател на Управителния съвет на Асоциацията.
Той заяви, че легитимните и прозрачни взаимоотношения между населението, бизнеса и местната власт са оказали ключово значение за формирането на индекса.
„В България, като член на Европейския съюз, влизат много средства от Кохезионния фонд. Затова е много важно да се изследват начините, по които се осъществяват проектите с подобно финансиране. Индексът оценява и това как се контролират разпорежданията с общинска и държавна собственост“, заяви Минчев.
Според него България е много централизирана държава, като са самостоятелност на местното управление се говори от четвърт век.
„Няма как да се постигне нужната прозрачност в местното управление, ако тя няма нужния капацитет. Децентрализацията може да бъде полезна тогава, когато общините разполагат с нужния екип, за да се справят с новите им задължения“, завърши председателят на „Прозрачност без граници“.
От своя страна изпълнителния директор на Асоциацията заяви, че целта на съставения индекс е да класира антикорупционните усилия в отделните институции в страната.
„Разделили сме усилията срещу корупция в следните направления: капацитет, роля и управление. Ролята визира правомощията на отделните органи. Капацитетът кореспондира с наличните възможности – административни, човешки и финансови. По отношение на управление сме включили това, което очовечава тази система и дава субективния елемент и ни показва как тази система се управлява – с повече или по-малко усилия“, обясни Славов.
„С удоволствие установихме, че градовете, които оглавяват нашата класация имат силна икономика. През следващата година отново ще организираме тази инициатива. Не за да определим кой е първи, втори или трети, а за да видим какъв напредък са отбелязали отделните общини“, заяви в заключение изпълнителният директор на „Прозрачност без граници“.
“Въведохме открита линия за всякакви сигнали – дори сутринта ги прегледах. По около 40 % се реагира веднага. Както се работи за децентрализация на национално ниво, така ние в София работим за децентрализация на общинско ниво. Ще делегираме още функции на районните кметове”, каза Дончо Барбалов, зам.-кмет по финансите на столицата.
От Столична община се похвалиха със създаването на кол център за сигнали за нередности, както и с инициативата “Отворени данни” – на интернет страницата на общината се публикува информация за обществени поръчки и бюджета, която да послужат на анализаторите.
В Бургас най-добрите показатели са за взаимодействието между 3-те основни участници – кметската институция, общинският съвет (които са на първо място в цялата страна) и общинската администрация (№2 в страната).
От “Прозрачност без граници” изтъкват качването на всички важни документи на тези институции в интернет – не само дневния ред на общинския съвет, а и докладни, коментари на граждани, протоколи от проведените заседания, предложения на кмета. Изоставащите стълбове в Бургас обаче са именно гражданското общество и бизнес организациите, които са длъжници на местната система за почтеност. Бизнесмените не провеждат обучение по етични стандарти и добро взаимодействие с гражданските институции за персонала си. И на двете места заслуга за добрия резултат обаче имат регионалните омбудсмани.
