В Монтанско до днес главен обичай на Игнажден е полазването. От това, какъв човек ще влезе пръв в къщата на този ден, зависи дали в нея през годината ще има добро или лошо. Ако човекът е лош, мързелив, измамник, някога баби и дядовци го връщали от прага и го проклетисвали през цялата година. Ако гостенинът е добър, честен, трудолюбив, то той е добре дошъл, защото е донесъл на къщата само добри неща.
В миналото първият човек, посетил къщата, наречен още полазник, ставал приятел на семейството. И за да си осигурят доброто, те го канели да им дойде на гости от предния ден преди Игнажден. Някоде дори с бъклица.
Полазникът влизал в къщата с думите „Да ви е честита младата година”, защото народът е смятал Игнажден за начало на новата година.Той сядал до огнищто и разбърквал с пръчка жаравата. Тогава нареждал „Колко искрици в огнището, толкова пиленца, яренца, теленца, кончета. И много жито и кукуруз, мед и масло”. Тази пръчка слагали в комина и тя престоявала там до Богоявление. След това я слагали в кокошарника, за да пази птиците от болести. Някъде такъв обичай е характерен за Коледа.
Някои от обредите днес изглеждат забавни. В планинските села давали на полазника шиник да седне, за да не стават кокошките от насадените за пилета яйца. Другаде пък се събирали съседки и започвали да играят хоро около нощвите. Произведеният в тях квас пазели в кърпа цялата година за лек.
На Игнаждан на трапезата се слагат колаци, подобни на тези, които се месят за Коледа. Броят им трябва да е равен на броя на членовете на семейството. Месо не се слага, а сварено в гърне вариво – боб, леща, жито.
Имен ден празнуват Игнат, Игната, Игна, Иго и други производни от името на светеца Игнатий Богоносец.
